Dum spiro, spero ;)
Днес сънувах, че отговарям на тикети.
Това правя по цял ден де, но защо трябва и да си сънувам работата?
Беше доста странно – много нестандартни тикети имаше.
Но се събудих с някои много добри идеи в главата 🙂
Сънувах егати странното нещо.
Имаше едно момиченце – не ми става ясно от къде се познавахме.
То беше уродливо.
И беше Оракул. Предсказваше бъдещето.
Разказа ми по много странен начин за новия офис.
В апартамента, който щяхме да наемаме било извършено убийство.
Там живял някакъв художник. Обаче не ми стана ясно той ли убил някого, или е бил убит.
Както и да е – тя се превърна в един познат и се промъкнахме, за да го разгледам.
Тя ми го беше показала някак си преди това – всичко беше в кръв. Имаше много хубави картини по стените, но изпръскани. Образите, които тя ми показваше бяха черно-бели, но когато отидохме на място всичко беше в цвят и нямаше никакви петна, нищо.
Просто страхотен апартамент. Изглеждаше все едно обитателите току-що са излязли за разходка.
Момиченцето беше уродливо, както вече казах – не мога да го опиша- едновременно с ръце, но само с една ръка. Едновременно с крака, но пък само с един крак. Май му имаше и нещо на личицето, но не помня…
Имаше нещо.. абе .. странно.
Та .. спипаха ни, че сме се промъкнали и избягахме, но тя се спъна или и аз не знам и падна. Счупиха и се три пръста от ръката.
След това върху нея мина един бял микробус и и нарани гръбнака. Беше се свила като ембрион на асфалта, а аз се протегнах и отместих микробуса както си вървеше, че поне мина над нея, а не я смачка.
Секунда по-рано стоях гърбом на тротоара и се заплесвах по някак си странно появилите се от нищото чисто бели патета и зайчета. Бяха точно като от Великденска картичка, но бели като сметана.
Много странни. Микробуса я блъсна точно докато се чудехме защо няма котенца или кученца.
Тя почти не можеше да говори, едната и страна се парализира. Реших да я нося в болница.
Намерихме една книжарница, пред нея един кашон. Реших да я сложа СЕДНАЛА в него и да я занеса така. Тя всъщност беше не-по-голяма от лисица или дребно куче. Много мъничка.
А книжарницата, или издателството нямам идея, в съня ми принадлежеше на мой колега. Обаче не помня на кого.
Кашона беше от ЕДНА книга – луксозно издание. ПАН или нещо подобно пишеше. с шарени букви. Жълто, зелено, червено. Това трябва да е било името на издателството…
Леля и се обади в това време. Забравям да спомена, че майка и почти не се сещаше, че има дете, защото я гледаше леля и.
Та леля и се обади и тя започна:
“О-о-о, лельо, здравей! Ами какво правя, паднах тука, ха-ха и си отчупих три пръста, ама нищо. След това ме прегази един камион и сега отивам в болница..”
Гледах и остатъцте от пръстите докато говореше по мобилния. Все едно бяха отрязани. Ръката и приличаше на ръка на порцеланова кукла. Телефона и беше същия, като на мацката, дето вчера седеше на бара в Латинка…
Тук се събудих.
А майка ми в това време довтаса, и каза, че е сънувала уродливо зайче с осем крака. Били му закърнели задните крака, и ходело само на предните четири. Представих си го като странна скарида…
Ако си записвам сънищата редовно ще ме приберат на Четвърти, убедена съм!
Сънищата зависят от какво си ял, кога си ял спрямо кога си заспал, какво си правил през деня, както и други, комплексни фактори.
Все още не е ясно какво точно са сънищата. Има доста теории, някои от които плашещо правдоподобни. Но…
Също както можем да заспиваме по желание, можем и да сънуваме програмирани сънища по желание. Друг въпрос е това дали не е пагубно за коректната работа на мозъка.
Смятам да си записвам по-откачените сънища. 🙂
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer