в: Today •
15.09.07
@ 9:50 AM
от GattaNegra
Днес, 15 Септември, когато всички млади хора тръгват на училище, за да събират знания и да развиват ума си, в Смолян се случи и друго събитие – тържествено откриха с родопска песен
паметника на писателя Николай Хайтов пред Драматичния театър.
Освен важните гости, авторите на скулптурната композиция и кметските особи, присъстваха като почетни гости и жиелите на село Яврово и изпяха песен, за да почетат паметта на своя любим приятел, писател и човек.
♦ вземи връзка
в: Щрак! Марийка... •
12.09.07
@ 10:17 AM
от GattaNegra
Това е пред двореца в София нейде.
♦ вземи връзка
в: Бисери •
11.09.07
@ 5:54 PM
от GattaNegra
Отивам днес на спирката аз и гледам – автобуся минал. И вместо да се разпсувам, както е прието по нашему, реших просто да взема такси. Наистина рядко ми се случва да стигна нейде навреме, но ето – днес ме владееше подобно желание.
Та, крача аз решително към стоянката на такситата и – поредната изненада (!) – нито едно такси ! Ама нито едно ! А там обикновено има по пет !
И докато се оглеждах смаяно някаква девойка застанала пред мен.
Че застанала – добре.
Че пред мен – айде, ще го преживея.
Обаче гледай българина какво животно е – борсук и темерут!
Отидох аз и я питам : “Добро утро ! Такси ли чакате?”
А тя се звери насреща ми. Аз продължих ” Понеже съм за такси, Вие ако сте за маршрутка … ”
ПогледА ме тя още към половин минута с говеждия си взор, па изджафка: “Кво искаш, такси чакам!”.
И така – застанахме да си чакаме. Вторник е ден добър за демокрацията предполагам, обаче аз вече започвах и да закъснявам.
А мацката, след като изгледа с режеща ламарините интелигентност две празни не-о-кей-таксита, които не спря, а понеже аз нали до нея, та и аз не сварих да спра, джафна, вторачена в третото поредно : “Аре фащай го т’ва ..”
Ами не – аз не съм искала да я предреждам тази. Нито да я обидя кято я попитах .. просто съм виждала, че така се прави ?
Добре .
Родителите ми са отделили години наред, за да ме възпитават. Само мен ли ?
За жалост отново ми е обидено от.. това наоколо …
♦ вземи връзка
в: Бисери •
07.09.07
@ 9:01 PM
от GattaNegra
В събота времето се развали. Така се развали, че пороите, които валяха щяха насмалко да удавят всички бездомни животни.
Не е това целта на коментара ми обаче.
Нейде към 19 часа – вече беше се стъмнило – попаднах в град Пловдив. Много велики са пловдивчани винаги, много се гордеят с града си.
САМО ЧЕ ! Ето – четири почивни дни, хората щъкат насам-натам, празници са – и в Пловдив няма улично осветление – нито една лампа. Дъжда се лее като от Ада, на струи, а не на капки, чистачките е-е-е-едвам смогват да махнат водата от стъклата, камо ли да осигурят видимост… Кошмар. Улиците – пълен мрак. Табелите – изпокрадени – в центъра на Пловдив стърчат голи колове от пътни знаци … На някои места сме излизали да проверяваме дали изобщо има улица там дето се движим. Само магазини светят мижаво тук-там. За внезапно излезли на платното пешеходци, деца и кучета няма да говоря, че направо се плаша като си спомням.
Ако не са витрините покрай улиците за незапознат с терена човек единственият изход от ситуацията е да отбие колата и да легне да поспи докато отмине бурята и докато се съмне.
Едвам се измъкнахме от този мрачен лабиринт – и то благодарение на това, че шофьора на колата / тати / е много печен.
Да му мисли онзи, който е тръгнал да минава през Пловдив в празничен ден !
♦ вземи връзка
в: Today •
@ 7:07 PM
от GattaNegra
Как го каза малкият Билбо от Графството ? Ако излезеш навън, на пътя пред портата – не се знае къде могат и ще те отведат краката …И аз днес – макар и да знаех идейно и географски какво ще представлява пътуването, както всеки път отново не очаквах силата на шока от разходката си Родопите.
Който не е видял няма как да повярва. Там, горе – в Балкана – небето и земята сякаш са се пегърнали, сплетени до края на времето, завинаги. Там тишината е неописуемо вълнуваща – като маршова музика, писана от велик композитор; тъмнината е тъмна, тъмна, чак страх да те хване. Тя е почти като онази, абсолютната тъмнина, от която са се плашили хората от древността. Слънцето е сякаш по-жълто, по-топло. Все едно грее по-отблизо. А хората .. хора – с по две очи, ръце, уши, крака… усти и езици също имат, но са някак други, различни… Цветята и дърветата са неповторими, камъните даже миришат особено (на препикано от кози) ..
Но да не бързам.
Станах рано – към седем и половина и си сварих кафе – в една от онези завинтващите се кафеваркки, дето се слагат после на самия котлон. Тези вече само от алуминий ги правят .. и кафето просто не става същото.
Погледах боровете в двора, котките и бръмарите, които пиеха роса от прецъфтелия люляк, звъннах два телефона за да споделя възторга си от предстоящото пътуване с когото посмях да събудя в девет часа в събота сутрин и дойде време за тръгване.
Пътя София – Пловдив всички го знаем..
Забелязах как искрящиите цветове на лятото са отстъпили и на тяхно място постепенно се настанява тържествената и печална премяна на есента. Полето вече не е ярко зелено, небето не е ярко синьо, а са някак избледнели – измити от летните дъждове и опечени от слънцето.
Минахме Пловдив, Асеновград. Спряхме започивка на чешмата. Kогато бях много малка и ме водеха на село много се вълнувах винаги щом я стигнехме – знаех, че сме вече кажи-речи пристигнали.
Има и табелка
И ето ни – стигнахме в село Яврово – любимото село на дядо ми, целта на пътешествието. То е малко, сгушено в планината, кокошките там биха били особено щастливи ако снасяха квадратни яйца.Покривите на къщите са от каменни плочи, и само тук-таме по-новите имат керемиди.
Понеже там градски шум няма, един дядо си е пуснал транзистора, слуша родопски песни, а музиката на гайдите се носи из цялото село, и накрая се блъска в баирите.
Около селото всеки връх е кръстен на светия, на всеки трети пък има параклис.
Гората е гъста, шумоляща и мами да идеш на разходка, да навлезеш под арките от сплетени клони, навътре във вековните катедрали, да послушаш птиците и другите горски шумове и да забравиш за абсолютно всичко.
Пих вода от и от чешмата на селския площад.
Там пиеха и магаретата 🙂 , и козите. Само че сега в селото вече почти няма кози – нали млякото расте в магазина…
Пих и от другата чешма.
Свършихме каквато работа имахме в селото, навестихме къщата, в която и аз съм изкарала не едно и две лета.
Всъщност това е изглед от задната ливада към полето. И времето не е като за снимки .. Нооо ! за несвикналия с подобни гледки човек от големия град е плашещо да види България като на длан в краката си.
А като легнеш да гледаш облаците на тая ливада – можеш да си представяш котки, змейове, птици докато мине деня …
Малко е поостряла и пполяната като къщата, като големи бор, който винаги си е бил голям но … времето си тече.
На връщане отидохме до края на света. Едно място между Яврово и Асенова крепост. Гледката от там е неземна. Само небе и планини.
А точно на завоя от Асеновград нагоре е израснало едно дърво. Сякаш в нищото, на отвесния наклон, то се е хванало за скалата … пример за това колко е жилава природата, и колко силна може да е жаждата за живот.
Там, в тази част на България, където хората не се интересуват от каква вяра са, където стават и си лягат с мисълта за поминъка на полето, живота изглежда по-труден. Но е всъщност цяла, различна вселена.
♦ вземи връзка
в: Щрак! Марийка... •
05.09.07
@ 9:13 AM
от GattaNegra
♦ вземи връзка
в: Today • Бисери •
04.09.07
@ 3:15 AM
от GattaNegra
Седя си аз и си чатя Google – питам го, а той ми отговаря.
Вън един [rhdkrk надул чалгата от ладата от 40 минути… Друс … друс… Чудехме се с родата как да го млъкнем – добре, че някой ни изпревари.
То днес цял ден е така – от сутринта търчах по работа насам-натам и всичко живо е оглупяло.
Хората имат следния вид и изказ :
Може да е от жегата – отпуснала ги е и сега не ги свърта. За 1 час каране на учебния автомобил… жалко, че нямам още чифт ръце – да си записвам репликите.
А на мен всъщност днес Google явно ми бута аванси, защото за пръв път от доста време не ме е пратил да търся Англо-Китайски речник.
Тези дни само изплюваше по 2 000 000 резултата, ама в азиатски сайтове..
За жалост така и не намирам търсения отговор на въпроса си.
Вече е тихо – чува се само кварталния пияница, който общува по странен начин с кварталната сова.
Някъде лае куче. В IRC вече всички спят.
Време е и аз да заспивам .. може би ?
♦ вземи връзка
в: Today •
02.09.07
@ 11:34 PM
от GattaNegra
Какво му трябва на човек ?
Хубава книга и чаша чай ?
Яка музика и добри комшии ?
Добро кафе и голяма захарница ?
Цветна градина, или гора, та да подреди мислите си ?
Един прекрасен залез и някой и друг изгрев ?
Някой, с когото да сподели всичко това ?
Толкова малко наистина …
И ! Много важно ! Сол ! Солта е солта на живота !
♦ вземи връзка
в: Домашни любимци • Щрак! Марийка... •
01.09.07
@ 4:44 PM
от GattaNegra
Този котарак определено иска да ми скочи на главата 🙂
♦ вземи връзка
