Имах монитор. Подарих го преди няколко седмици.
Той си работеше, ама не го ползвах.
Днес пък подарих един компютър, който също не ползвам. Размених го по-точно-за един дето прави въртели и не ще да ще.
Дано е полезен там, където отиде.
Не че ме е хванала някаква…
Просто така. За да е хубаво.
а аз, макар да имам идея къде и с кого ще ходя, нямам никаква идея какво да облека.
Такааа.. помислих, помислих, и го измислих.
Небходими уреди и материали:
черно кадифе
тоалетна хартия или салфетки
черен спрей
лепило за хартия
лепило Момент или подобно – хелми да речем
парче обикновен плат
сешоар или духаща печка
разни джувки
ножица
четка за рисуване
парче не много мека тел
Взима се значи лепило за хартия – от прозрачното. Или от онова кафявото – и се намазва по лицето с четка за рисуване. Първото намазване трябва да е внимателно, добре е на лицето преди това да е намазано с крем.
Гадничко е, обаче .. върши работа.
След това отгоре се слагат салфетки/т.хартия.
После пак лепило…
После пак хартия…
Продължаваме в същия дух, докато се образува нещо като маска.
Тази маска трябва да бъде внимателно свалена от лицето, така, щото формата и да остане. На духащата печка или със сешоара много старателно се изсушава.
Сега е правилният момент излишните стърчащи отстрани неща да се изрежат и оформят правилно дупките за гледане.
Парчето тел се огъва по формата и се наглася по периферията. То служи за да поддържа формата в последствие.
С Момент-а или хелмито се залепва обикновения плат от вътрешната страна, да покрие телта. Когато лепилото засъхне минаваме с черния спрей, за да добие завършеност.
С Момент-а или хелмито се залепва кадифето от външната страна. Това може много добре да дооформи маската.
Следва добавяне на джувки, пера, камъчета, ластик за закрепване…
Ами .. това е 🙂
А ето го и моят краен резултат:
>
Много е важно телта да е много добре закрепена между двата слоя плат, за да може маската да стои правилно на лицето. Моята стои даже и без ластик!
Почти не ям и не пия у нас. Но “почти” не значи никак.
И ето за това мечтах, мечтах, пък накрая се сдобих с миялна.
Не е кой-знае какво, но мие прилично и безропотно, в колкото и часа през нощта да я накараш все ще мие. И не чупи чаши и чинии, не дрънчи с вилици посред нощ… Чудесна е!
Сега стои на пералнята отгоре, кацнала като някаква квадратна гъска и чака да я натъпча с чаши и чинии…
Кликни картинката, за да видиш от къде я взех! Там има и много яко стихотворение посветено на миялните машини!
И това е истински случай! След като направих комарниците Пиу много възмутена, че не е изчистен хубаво балкона занесла на гаджето ми един крив пирон от разпиляните по земята.
Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here:
Cookie Policy