11.05.08 @ 5:35 PM

от GattaNegra

World‘s Best Track, а?

хехе 😀

Времето – слънчево и прекрасно.

Леглото в хотела с четири ****, забравих-му-името се оказа топло и меко – точно като да си почине добре човек.

И така – добре наспани се озовахме в Ловеч, да търсим палачинки, понеже се хванахме на бас кой ще изяде повече след концерта на “Вокално-инструментална група “Засукана Сестричка”.

Е, оказа се, че няма, и по-добре, понеже сбърках да закуся и можеше и да не спечеля надяждането много убедително. 😀

Тръгханме към Севлиево ..

Не видях много от това място.

Там, на спряганата като най-добра мотописта в Европа, имаше да се състои Крос 😀

Точно стигнахме до там и заваля дъжд на дебели струи. Качихме се до пистата с помощта на тояги, а околните ни питаха ” А къде ви е стадото?” 😀

След това изгря слънце, обаче можех да ловя попови лъжички в обувките си. 😀

Нищо не разбирам от мотори, но беше много красиво.

Ето малко снимки:

Пистата отдалече

Старт

Пред дъжда модата е безсилна

Скок-подскок

Освен мотори на такова място човек може да види всякакви чудеса.

Успях да снимам един …

A пък този днес е само публика. Но имаше много като него.

А ето ме и мен 😀

♦ вземи връзка ♦ коментирай

16.09.07 @ 10:10 AM

от GattaNegra

Това е .. красивото небе над Смолян.

♦ вземи връзка ♦ коментирай

15.09.07 @ 9:50 AM

от GattaNegra

Днес, 15 Септември, когато всички млади хора тръгват на училище, за да събират знания и да развиват ума си, в Смолян се случи и друго събитие – тържествено откриха с родопска песен

паметника на писателя Николай Хайтов пред Драматичния театър.

Освен важните гости, авторите на скулптурната композиция и кметските особи, присъстваха като почетни гости и жиелите на село Яврово и изпяха песен, за да почетат паметта на своя любим приятел, писател и човек.

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Пловдив – град от другата страна на Луната …….

в: Бисери •

07.09.07 @ 9:01 PM

от GattaNegra

В събота времето се развали. Така се развали, че пороите, които валяха щяха насмалко да удавят всички бездомни животни.

Не е това целта на коментара ми обаче.

Нейде към 19 часа – вече беше се стъмнило – попаднах в град Пловдив. Много велики са пловдивчани винаги, много се гордеят с града си.

САМО ЧЕ ! Ето – четири почивни дни, хората щъкат насам-натам, празници са – и в Пловдив няма улично осветление – нито една лампа. Дъжда се лее като от Ада, на струи, а не на капки, чистачките е-е-е-едвам смогват да махнат водата от стъклата, камо ли да осигурят видимост… Кошмар. Улиците – пълен мрак. Табелите – изпокрадени – в центъра на Пловдив стърчат голи колове от пътни знаци … На някои места сме излизали да проверяваме дали изобщо има улица там дето се движим. Само магазини светят мижаво тук-там. За внезапно излезли на платното пешеходци, деца и кучета няма да говоря, че направо се плаша като си спомням.

Ако не са витрините покрай улиците за незапознат с терена човек единственият изход от ситуацията е да отбие колата и да легне да поспи докато отмине бурята и докато се съмне.

Едвам се измъкнахме от този мрачен лабиринт – и то благодарение на това, че шофьора на колата / тати / е много печен.

Да му мисли онзи, който е тръгнал да минава през Пловдив в празничен ден !

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Село Яврово, Родопите …

в: Today •

@ 7:07 PM

от GattaNegra

Как го каза малкият Билбо от Графството ? Ако излезеш навън, на пътя пред портата – не се знае къде могат и ще те отведат краката …И аз днес – макар и да знаех идейно и географски какво ще представлява пътуването, както всеки път отново не очаквах силата на шока от разходката си Родопите.
Който не е видял няма как да повярва. Там, горе – в Балкана – небето и земята сякаш са се пегърнали, сплетени до края на времето, завинаги. Там тишината е неописуемо вълнуваща – като маршова музика, писана от велик композитор; тъмнината е тъмна, тъмна, чак страх да те хване. Тя е почти като онази, абсолютната тъмнина, от която са се плашили хората от древността. Слънцето е сякаш по-жълто, по-топло. Все едно грее по-отблизо. А хората .. хора – с по две очи, ръце, уши, крака… усти и езици също имат, но са някак други, различни… Цветята и дърветата са неповторими, камъните даже миришат особено (на препикано от кози) ..

Но да не бързам.
Станах рано – към седем и половина и си сварих кафе – в една от онези завинтващите се кафеваркки, дето се слагат после на самия котлон. Тези вече само от алуминий ги правят .. и кафето просто не става същото.
Погледах боровете в двора, котките и бръмарите, които пиеха роса от прецъфтелия люляк, звъннах два телефона за да споделя възторга си от предстоящото пътуване с когото посмях да събудя в девет часа в събота сутрин и дойде време за тръгване.
Пътя София – Пловдив всички го знаем..
Забелязах как искрящиите цветове на лятото са отстъпили и на тяхно място постепенно се настанява тържествената и печална премяна на есента. Полето вече не е ярко зелено, небето не е ярко синьо, а са някак избледнели – измити от летните дъждове и опечени от слънцето.
Минахме Пловдив, Асеновград. Спряхме започивка на чешмата. Kогато бях много малка и ме водеха на село много се вълнувах винаги щом я стигнехме – знаех, че сме вече кажи-речи пристигнали.

Има и табелка

И ето ни – стигнахме в село Яврово – любимото село на дядо ми, целта на пътешествието. То е малко, сгушено в планината, кокошките там биха били особено щастливи ако снасяха квадратни яйца.Покривите на къщите са от каменни плочи, и само тук-таме по-новите имат керемиди.

Понеже там градски шум няма, един дядо си е пуснал транзистора, слуша родопски песни, а музиката на гайдите се носи из цялото село, и накрая се блъска в баирите.

Около селото всеки връх е кръстен на светия, на всеки трети пък има параклис.
Гората е гъста, шумоляща и мами да идеш на разходка, да навлезеш под арките от сплетени клони, навътре във вековните катедрали, да послушаш птиците и другите горски шумове и да забравиш за абсолютно всичко.

Пих вода от и от чешмата на селския площад.

Там пиеха и магаретата 🙂 , и козите. Само че сега в селото вече почти няма кози – нали млякото расте в магазина…

Пих и от другата чешма.

Свършихме каквато работа имахме в селото, навестихме къщата, в която и аз съм изкарала не едно и две лета.

Всъщност това е изглед от задната ливада към полето. И времето не е като за снимки .. Нооо ! за несвикналия с подобни гледки човек от големия град е плашещо да види България като на длан в краката си.

А като легнеш да гледаш облаците на тая ливада – можеш да си представяш котки, змейове, птици докато мине деня …

Малко е поостряла и пполяната като къщата, като големи бор, който винаги си е бил голям но … времето си тече.

На връщане отидохме до края на света. Едно място между Яврово и Асенова крепост. Гледката от там е неземна. Само небе и планини.

А точно на завоя от Асеновград нагоре е израснало едно дърво. Сякаш в нищото, на отвесния наклон, то се е хванало за скалата … пример за това колко е жилава природата, и колко силна може да е жаждата за живот.

Там, в тази част на България, където хората не се интересуват от каква вяра са, където стават и си лягат с мисълта за поминъка на полето, живота изглежда по-труден. Но е всъщност цяла, различна вселена.

♦ вземи връзка ♦ коментирай

UFO ? Не … ИнжЕнЕринг ! АркитекЧър …

в: Бисери •

01.01.07 @ 4:42 PM

от GattaNegra

А ето това не е декор от MIB.
Това е почивна станция, хотел нааа … избери си нещо държавно. Или пък реституирано дори ….
Плаши ми се окото 🙂
А горките почиВши, сигурно сън не ги лови нощем – дали няма да се озоват на Червената или Синята планета когато се събудят ?

♦ вземи връзка ♦ коментирай