Плашилка
08.16.18
@ 1:44 AM
от GattaNegra
Едната – с очи, сини като небето, в което се реят орлите.
На другата били като тучна поляна високо в планината, където човешки крак никога не е стъпвал.
Косите на зеленооката танцували с вятъра и пламтели с огъня на изгрева, а на синеоката били с цвета на прясно изкопан гроб. Падали като покров край снагата и, и всеки косъм тегнел на мястото си.
Вълшебните им гласове мамели окъснелите пътници, замръкнали в земите им.
На клетите хора се сторвало, че пируват из залите на златни дворци с дивни кралици, участват в турнири със знатни благородници и опитват чуждестранни блюда и вина от далечни земи.
Могъщите магии ги карали да полудяват – нещастниците пеели с хиените, биели се помежду си, пиели кръвта на ранените и ядели части от телата им.
Щом се опомнели, отнемали сами живота си с голи ръце.
Двете се надпреварвали коя ще пороби повече души.
Тях пазели в малки цветни бутилки, наредени на дълги рафтове. С раждането на всяка нова луна изнасяли навън своето имане и внимателно чистели една по една всяка прашинка от всяка стъкленица с четки, направени от крака на нощни пеперуди. Брояли ги на светлината на звездите, а новите подреждали отделно, че да я е яд другата.
Жените, отбити от пътя си, нямали души, които да бъдат откраднати, ето защо съдбата им била дори по-злочеста. Под тежки заклинания, те пъзели из побелелите от кости полета, спели из пепелищата и прислужвали на двете. Лъскали съкровищата, вършели черната работа и падали мъртви от преумора.
Децата, ако били здрави, двете убивали собственоръчно, за да изпият с кръвта им тяхната сила и младост. Недъгавите превръщали в животни, да ги гледат как се тътрят изпосталели наоколо.
Така минавали дни, лета и зими.
