Проблеми на комуникацията
03.15.16
@ 9:38 AM
от GattaNegra
Най-уморителни са проблемите с комуникацията. Ежедневните сякаш са навити с ключе да ти се появят точно, когато най-малко можеш да ги понесеш.
Проблем с гардероба – дали ще дойде с размазано червило на зъба, петно на дрехата, откопчан дюкян или смешно отпрано копче – резултатът е един и същ. Докато събеседникът излива душата си, ти стискаш зъби да не изтървеш смисъла на разговора, защото умът ти е все в този невинен детайл, който е хиляди пъти по-интересен от провеждания разговор.
Щръкнал задник – Нещо изпуснато на земята? Екстра багаж? Сервитьорът на съседната маса? О, да! Елементът с рунтавия, щръкнал от панталоните задник е тук, за да клечи, подава и помага. Обаче голият му задник така стърчи от панталоните, че нямаш никакъв шанс за нормална комуникация, понеже гледката остава пред очите ти часове след сблъсъка. Йъъуууууу!
Експерт – с високо вдигнати вежди експертът атакува всеки въпрос с канонада от отговори, опиянен от реките от информация, в които може волно да цамбурка с теб. Често разговорът излиза от контрол и изгубва всякакъв смисъл.
Флиртаджия – без значение дали мъж или жена, този тип е супер убеден в собствената си неотразимост и в това, че околните, все едно от какъв пол, просто умират за някакво джиджи-биджи с него. За пари. Или за без пари. Ма той/тя не дава. Естествено. Независимо дали приказката е тръгнала от сутрешните новини или какво дават в близкото кино – все до там се стига.
Шегаджия – бълва шегички на откоси, не рядко свързани с предмета на разговора, но по-често на абсолютно случаен принцип. Обикновено добиваш желание да го убиваш много пъти – бавно и мъчително – още като каже “здрасти”.
Нахлуващ – в личното пространство. Не случайно е наречено “лично”, но нахлуващият така се залепва до теб докато ти говори, че ако е по-висок трябва да гледаш нагоре, за да му виждаш лицето. Отстъпваш. Той прави крачка – отново плътно до теб. Усещаш магията. Разговорът вече няма значение. Просто танцувате.
Злият дух – не дух. Дъх. Пушил е, пил е, ял е месо, чесън, нещо пържено. Мълчал е дълго, преди да дойде да си говори с теб. Обаче тази… ферментиралост… Опитваш се, о как се опитваш, да следваш мисълта му. Уви, през цялото време единственото, за което можеш да мислиш е “на какво точно мирише”. Вместо уши имаш още два носа.
Бързащият – който адски много иска да ти каже нещо, но няма време да се изкаже пълноценно, за това изсипва някакво изречение и хуква, а ти гледаш след него и се чудиш “какво е искал да каже автора”.
Внимателният – който дава вид, че абсолютно всичко, което се говори, живо го интересува. Включва се адекватно в разговора за около пет минути, след което казва “Ииизвинявай, ще повториш ли моля, мислех за нещо друго?”.