Лапи на килограм
13.04.19
@ 9:02 AM
от GattaNegra
”
В някаква лечебница съм.
Покрай двете стени има редове от шкафове.
Малка армада от колички чака до вратите.
От тавана висят от онези старите лампи с плетени кабели и конични абажури и се полюляват.
Работим на дълги метални маси, чак е смешно колко големи, по няколко души на маса. Пищят и щракат машини.
До масите, на помощни масички с колела има струпани стерилни кутии с изкуствени тъкани, кости, стави и цели крайници.
Едни от нас почистват раните, други монтират протезите, трети шият и бинтоват.
Ето на тази и го няма половината крак. Ще сменим целия, че излиза по-евтино като ресурс на организма да се адаптира. Нервите се извеждат на конектор. Големите кръвоносни съдове се закачат. За малките се поставя среда за развитие. Щрак-щрак.
Следващия.
Следващият има сдробена опашка. Да скъсим или да сменим? Скъсяваме с два прешлена. Тия нерви нямат закачане! А костите му са толкова фини!
Следващия.
Пише “Спешен, без уши”. Всъщност бил е спешен след пожара. Сега просто няма уши. Слагаме черни. Жълтите са свършили, а на единствените останали, конекторът им е прецакан и чакаме техниците.
Щрак -Щрак -Пинг… Ето, вече има уши. След два до пет дни ще чува, след седмица ще започне да си ги управлява и да ги мърда насам -натам…
“
