От бунището, конкретно.

24.08.14 @ 2:46 PM

от GattaNegra

Преди 3 месеца с комшийката садихме райграс пред блока, копахме. Мъжете викаха “браво, браво!” и подминаваха.

Децата ни се смееха.

Жените тактично забавяха ход, оглеждаха ни и повечето видимо премълчаваха онова “Вие сте луди!“, “Друга работа нямате ли?“, “Това няма смисъл!“, “По-добре си родете по едно дете!“, което промърморваха някои от съседките.

Само един чичо стана от сянката, остави бирата за малко и дойде да хване мотиката, да помогне.

Правихме пътека, да се минава без да се каля човек. Питаха ни “Каква полза имате?”

Тревата едвам се хвана, от потопа гние, от жегата вехне. ..

Правих разсад, садих цветя. Стъпкаха ги. Изровиха ги.

Сега гледам един бус с надпис ОЗЕЛЕНЯВАНЕ е спрял, и три руси жени тъпчат по тая трева, носят мебели.

Бунище, т’ва е.

♦ вземи връзка ♦ 5 коментара

Бунище

в: So what ? • бунище •

@ 12:38 AM

от GattaNegra

Бунище, обрасло със самодоволни тикви.

Тикви, растящи всяка на различна посока, със собствено мнение, неподкрепено с каквото и да било, надуто самоопределящи себе си или другите в нелепи категории.

“нераждали жени”, “еколози”, “кучкари” , “плеймейтки”, “мами”, “шофьори”, “бизнесмени”, “артисти”, “търговци”, “фермери”, “журналисти”, “политици”, “производители”… *

Жалка паплач.

Жалка паплач с претенции и вързани очи.

Жалка, претенциозна, късогледа паплач с ръце, заврени в задника и памет, колкото на мишка, с мисловен процес на гол охлюв.

На всяко бунище има и чакали. Ядат мърша.

Свраките се хилят из клоните, а гаргите чакат чакалите да умрат, отровени от боклуците из бунището, та да им изкълват очите.

Има и цветя. Някои са си откровени тръни, други само леко бодливи или пък цъфтят рядко, трети внезапно избуяват и изтикват тиквите, които всячески се мъчат да ги задушат.

И вече никой не помни какво е било преди да изникне бунището.

Бунището сами си го трупаме и докато не спрем, няма шанс да се превърне в розова градина.

пълен текст »

♦ вземи връзка ♦ 5 коментара