в: I Me Mine • Today •
16.11.12
@ 12:40 PM
от GattaNegra
Какво се случи за тези три седмици по време на прословутия ремонт – пиша, че доста хора ме питат къде съм изчезнала и какво става.
Всичко започна с най-невинното “дай да преградим хола, че много трудно се отоплява зиме, а се спи и в него!”
Нашите са адски консервативни и трудно се решават на такива драстичности, но ето, навих ги – къде с мрънкане, къде с писъци… ОБАЧЕ от двете новообразувани стаи само едната ще има балконска врата. Решихме, че там и без това прозорците са калпави, за това ще се сменят и ще се избие. Но ще трябва да се премести радиатора.
И така от копчето стана балтон.
Четохме форуми, мислихме и ето резултатите 🙂
Майка ми уж да мести радиатори, а с майстора от топлофикацията направо сменили радиаторите с алуминиеви. Много са красиви – моя си има и шаренко.
Сменихме дограмите в трите стаи, в които се спи, което причини агония на прахосмукачката и съседите. Не съм очаквала, че смяната на дограми създава толкова много боклук. Всичко веше с два пръста бял прах отгоре. Може би се дължи на това, че трябваше да се кърти в две от стаите, за да се сложат балконски врати, понеже нямаше. Да, решихме, че щом ще се кърти в хола, защо да не изкъртят и в спалнята, че и тя да излиза на балкон? СААВ е правилната фирма. Така мисля 🙂 Мили са, майсторите им са с железни нерви и работят качествено. Ще видим колко ще траят прозорците де, дано съм права да им се доверя напълно. Имаше два фала, но те са по моя вина, а не по вина на фирмата. Много свестни хора, когато сменяме другите три прозореца пак ще ида при тях!
В моята стая майсторите са премерили правилно прозореца, направили са го широк колкото балконската врата, която по-широка физически няма как да стане, за това и двете са като амбразурки или прозорчета за кули за пленени принцеси..
Оказа се, че комарника съм си поръчала без да уточня къде да е гредата, за това отиде на вратата на кухнята, която е стара и дреме ти къде ще е точно разделението.
Залепих си витражно фолио на балконската врата. Ако не бяха тия fail мехурчета щях да твърдя, че е станало много добре.
Вдигнахме преградна стена от гипсокартон-с-вата в невъзможно големия хол с цел отопление и преразпределение на териториите – получи се много добре, макар и да чистя гипс и вата от тук – от там и до ден днешен. Голямата драма беше в спалнята на майка ми, защото с новата балконска врата концепцията на стаята и се смени драстично и тя два дни въртя шкафове и маси, докато се нареди. Сега уж е добре.
Едната стая си остава спалня на дядо ми, а другата ще става гостно-библиотеко-трапезария-и-балиго-кво, но в момента така или иначе стои празна, изключая чувалите книги.
Пердета купихме за две от спалните от Илиянци – от Какаду.Турците там бяха хипер любезни, доволна съм. Само шивачката прецака пердетата за моята стая и трябваше да се купува нов плат и да се ходи при друга шивачка. Тя май ги е направила добре – в пералнята са и не смея да ги извадя от там.
Смених един плот в кухнята с по-голям. “Две дупки и един болт, кво му е?” Да, ама се оказа, че пак ще дупча винкел и вече мразя винкел, наистина. Нямам идея дядо ми като е бил млад как е успял да направи толкова много неща от винкел и ПДЧ – сега като вървя след него да му префасонирам произведенията лошо ми става.
Отделно от това направихме рафтове на дрешника в коридора, сложих му старата брава от гардероба ми и залепихме нов тапет. Сега е чуден шкаф за чаршафите и одеялата, които преди се скитаха по гардеробите и се свираха из секциите между разни книги и чинии.
До тоалетната в коридора имаше едни рафтчета от винкел и шперпрат и със завеса, които получиха нови вратички – проект, който ми отне 15 години планиране и 5 дни работа – съботи, недели и след работни дни някак си се падаха. Счупих две бургии по време на работата и мога да заявя, че Uniontools не правят бургии, с които лесно да пробиеш винкел дори и с Bosch. Още ме болят ръцете, но ината ми е железен. Доволна съм от резултата. На счупените бургии слънчо реагира философски – купи титанови 🙂
Наложи се да се науча да шпакловам заради всички малки дупчици от пирончета и намкво тук и там. Не било трудно, но и аз не се старах особено. Резултатите са задоволителни, а и на фона на цялата крива стена моите избухвания не се забелязват. Обикалях апартамента с цел запълване на дупки в стените преди боядисване и изправяне на ъгли известно време, чак на нашите им писна. Догодина на пролет ще купя от кантовете и ще ги сложа по ъглите, или направо ще викна майстор, щото останаха доста нащърбеници, с които не ми се занимаваше.
Боядисах стените на тоалетната с латекс.
Боядисах половин коридор с латекс.
Боядисах стената в новата стая – дядо ми не щял сега да му се боядисва, за това от другата страна си стои така.
Боядисах и четирите стени в моята стая, като едната е страшен fail, щото мазилката и е прецакана и латекса на някои места стои много особено. Не ми станаха и цветовете, и сега трябва доста да се напъне човек за да различи лавандуловото от бялото и патешко-жълтото. Ще го преживея. Не знаех, че не мога да боядисвам тавани, но зная, че ако го боядисам още три пъти ще се науча.
Боядисах и балкона отвън с латекс. Но латекса свърши, така, че другия балкон ще чака да се купи нова бака. Майка ми си боядиса нейната стена сама. Остават и още три хихихи.
И боядисах и парапета на големия балкон с боя три-в-едно, но една част остана небоядисана, понеже не мога да я стигна. fail Когато боядисвах малкия балкон си омазха косата с боя. Този път не се получиха такива издънки – има само три капки боя на балкона на съседката, за което и се извинявам.
Имаме едно старо шкафче от чеиза на прабаба ми – изшкурих го и го боядисах.
Реновирах и вратичката на пощенската ни кутия – смених и бравата, пробих нова дупка за новата брава, лъснах табелката, лакирах… съседките паднаха, очаквам да поискат да направя и техните.
И гардероба си, който мразя, защото е грозен, изшкурих и лакирах. Но стана на черти, за това го декорирах. Като ми писне ще стане черен и готово. Вече не го мразя. Като му смених дръжтике стана даже симпатичен. Вграден и трикрилен е той, за това ми се отели вола, но определено е по-добре от преди. Смених му и бравите – сега се затваря без гадните райбери, а аз пърхам от щастие като го гледам и все търся райберите по навик, а тях ги няма.
Изшкурих и лакирах и краката на табуретката, която стои в стаята ми и е дошла никой не знае от къде.
Налепих фолио по шкафчетата в кухнята и да си кажа стана много зле, но пак е по-добре от преди – изглеждат по-малки и перфектно се връзват с чекмеджетата за подправки, които майка ми отстъпи на кухнята. Сега си държи джаджите и инструментите в пластмасова кутия, но не мрънка твърде … Фолио се лепи от двама и това си е.
Прекарах един час за да сменя магнитчетата и да наглася вратичките, така, че да се затварят Догодина може и да сме си оправили банята, така че чак тогава ще се мисли за нова кухня.
Оня ден чистих в моята стая и там почти се живее.
Вчера си легнах в 21 и станах в 9 и май успях и да се наспя.
Кити, като принцесата на къщата усети ремонта само по това, че един два дни стоя в друга стая, но Маци понеже си вре гагата нагази в латекса, напика се от страх заради прахосмукачката и никак не одобрява влизането на чужди хора с работни дрехи вкъщи.
Освен стената и дограмите, около които са шпакловали майсторите, останалите неща си ги правихме ние с мама, за това отне доста време и нерви, а чукундурта в коридора си е лично мое дело и ме изтощи до посиняване. Сега обаче е прекрасно шкафче за железарии.
Специални благодарности за слънчо, който, макар и натирен да не пречи помагаше с всички сили с мъкнене, мислене и пробиване. Освен това ми довери Bosch-а си, без който доста неща щяха да не!станат изобщо. Обичам те, слънчо! 🙂
Днес се надявам да ида да взема В петък още купих дъски за новите си етажерки и дъска за перваза на прозореца ми отвътре (маци зверски се кефи на перваза в стаята на майка ми, защото тя спешно отича да си купи един, но аз с моя закъсняхвам, и Кити страдаше без перваз). Етажерките ми тоя път ще са от еднакви дъски и с по-здрави дюбели. Предишните ми етажерки бяха от някакви си дъски намерени из мазезто – имаше само дена нова и една с една не бяха еднакви. Земетресението и времето бяха са успели да разхлабят крепежите и сега като боядисвах опадаха половината. Добре, че не са ми паднали на главата. Сега ги залеихме с монтажно лепило и използвахме специални дюбели за тухли, пък да видим. Бриколаж имаше рожден ден и за това даваха мега яката отстъпка. Сега понеже новите дъски са по 200 см., а не по 170 книгите ми се губят малко, но.. книги има… За това пък колко джунджурии има да се подслоняват другаде..
Какво остава да се свърши:
- да претапицирам три стола и една табуретка, един диван и пет възглавници
– столовете вече лежат разглобени насам-натам
- да измия звездите на тавана си, които омазах с латекс
- да се измият и двата балкона
– измих ги в Неделя и предизвиках недоволство у съседа, който си е тропнал антената току под чучура за оттичане на големия балкон
- да се подреди библиотеката – да се изчистят и сортират стотиците книги
– нямам снимка от “преди” понеже не се сетих да направя – беше една стая пълна с чували с книги Сложих стария килим от мойта стая и старите си дъски от полиците с едни много интересни крака от месингови хавани – стана доста плашещо, но поне книгите вече не са из чувалите… тепърва ще се чисти още и ще купувам още библиотеки, само две нищо не побират.
- да се ушият възглавници с морска трева за в библиотеката.
- да се довърши кухненското перде – окачих две и остана единия fail от моята стая. За при мен са късички, но добре се вързаха в кухнята.
- да се подредят подправките в новите им чекмеджета
- да се изчистят старите рафтове за подправки
- да си направя bookends, че само ми падат книги на главата
- да си поръчам правилен комарник за моята стая.
- да се сдобря с хората с които от нерви се изпокарах, макар и с причина реагирах твърде остро и сега съжалявам.
Ще пусна снимки по-нататък – когато ги извадя от с каквото съм снимала, че всичко е някъде. Като намеря фотоапарата ще снимам и Кити в новата обстановка.
♦ вземи връзка
