Поздрави от обратната страна на Луната
23.04.08
@ 1:01 AM
от GattaNegra
Привет!
Моля Ви, приемете моите поздрави от обратната страна на Луната.
Защо от там ли?
Защото там е тъмно. Много тъмно и много студено.
Толкова тъмно и студено, колкото е и след мръкнало в столичния квартал “Дружба” 1.
От няколко години започнаха да се стапят уличните лампи, абажурите им, крушките им, че накрая чак и стълбовете им вече не си личи къде са били.
Аз съм на 26 години. За толкова малко време мога да се похваля : виждала съм доста неща.
Успях да заживея с това, че вместо човещина и достойнство в днешно време лицата на хората се превърнаха в маски на страх или гняв. От очите им не струи светлина, в тези прозорци към душата е тъмно и пусто.
Успях да оцелея в какафонията след 1990-та, когато вместо бленуваните албуми на “Бийтълс” и “Щурците” хората започнаха да подаряват на децата си Глория и Лепа Брена.
Наркоманите са на всеки ъгъл.
Хокат баба ми, че искала да и носят пенсията на крака / тя е инвалид 1 степен/, а строят на ЦИГАНИТЕ къщи…
и т.н., и т.н., Вие знаете за какво говоря.
Не успявам обаче да проумея- защо се удържат всеки месец пари от заплатата ми, защо попълвам данъчна декларация и защо плащам данъци.
Не е ли за да се пълни хазната, а после от нея да се заделят средства за благоустройство и поддръжка на градската инфраструктура?
Ако е така, тогава защо улицата по която се прибирам вечер е тъмна като в рог?
Всяка вечер в края работния ден, след като сляза от омазания, скърцащ и полу-разпадналсе ветровит автобус на спирката пред бл. 108 в “Дружба”1, след като издиря оцеляла от набезите на пироманите, клошарите, ЦИГАНИТЕ, ентусиастите и царят-Време кофа за боклук, за да изхвърля в нея скъпоценното билетче от 0,80 лв., без което вероятно с рацепената си от “любезните” контрольори глава даже и до “Пирогов” няма да успея да стигна, аз се промъквам като крадец по тротоара, през улицата по пешеходната пътека, отнасям няколко псувни – защото в 20:30 часа вечерта бизнесмените искат да си карат колите със 120 км/ч, а не с 50 – и вместо да си отдъхна, че най-накрая съм “на другия бряг”, аз вадя лютия спрей и запалката и се моля “Нека да не е Тази вечер, Господи!”.
Започвам да се пазаря, както всеки неверник, че от утре ще се моля преди всяко ядене, ще прощавам на всички, ще давам пари на бедните, ще ходя на църква всяка неделя и ще измия прозорците, а не както само и обещах на баба ми преди сума време. Само да не е Днес, да не ми се случи Пак, да Стигна, само до входа да се добера, а ако ще и Луната да падне и да се счупи на парчета след това….
Така, покрай оградата на кой-знае какво, там, където имаше един самолет, а после го подпалиха, в мрака стигам до градинката с изтърбушените пейки, дето си играех като малка, и започвам да се ядосвам: “Защо не се прибра с тролея, патко?”
Вече е 20:40, а аз още съм ужасно далече от къщи.
Беше 23:10, сряда, когато се прибрах с тролей 11, слязох на спирката пред “СИМЕ” и тръгнах към къщи. Връщах се от някъде. На гърба ми скочи циганин. Ограби ме естествено. Щеше да ме удуши за дребни пари.
Полицаите после ме попитаха защо не съм изнасилена. А защо се прибирам в 11 ? А дали не съм похарчила парите, за да не ми се кара мама? И това СЛЕД като ми прочетоха биографията, след като знаеха точно каква ми е месечната заплата и след като ме държаха разревана в районното до два сутринта.
Намериха се поне 6 жени в съседния блок и в моя да разкажат и те как и кога са ги обрали. Само че не пред полицаите, а в кафенето…
Е – ето за това не се прибирам по тъмно с тролея. Защото И там на спирката няма осветление. И между 88 и 96 блок по алеята СЪЩО няма.
Тази алея не е по-дълга от 80 метра. От двете и страни има блокове. Но е дяволски тъмно.
Минаването от там е като пропадане в черна дупка. Като в ърбан-каньон.
Под терасите на бл.88 спят скитници, зад 96 бл. се крият наркомани.
Разстоянието е два пъти по-малко, но не мога да се насиля да мина от там по тъмно.
Подминавам папурите, слава Богу, че ги остригаха (папури на детска площадка?!), минавам под акацията, далеч пред мен се озърта някаква жена и ситни по тротоара.
Вече съм на улицата, почти по средата на детската градина, подминах мебелния магазин “Тигър 7-М”, от който никой никога нищо не си купува и се ослушвам и оглеждам.
От двете ми страни има нарязани клони, препълнени или обърнати контейнери за смет. Някой си е изхвърлил стария дюшек и .. печка ли е това или шкафче? Вече е достатъчно топло, та утре няма да е там, каквото и да е.
Вървя по улицата, по средата и. Между затворените магазини от двете страни проблясват светлините на “Европа”, местната кръчма и лампите на училищния двор.
Но аз не мога да вървя по тротоара. Там е много много тъмно, сградите хвърлят сенки и ако не се спънеш да си счупиш главата, то поне можеш да бъдеш нападнат без да разбереш каквото и да било.
Стигам почти до блока си, напрягайки очи да различа формите зад и около паркираните навсякъде коли. Нищо.
Адски тъмно е.
Някъде наоколо някой се изхилва. Пияни младежи от купон в съседен блок ?
Иззад ъгъла като зло оранжево око блещи последната улична лампа в нашия квартал.
Взимам последните 20 метра на бегом, трясвам вратата зад себе си и заключвам три пъти.
И така всяка вечер от миналия септември насам.
Преди това се прибирах с тролея. Пак почти тичешком.
Вие сте грамотни и културни хора. Кажете ми – за какво плащам данъци?
Звънях и в градоустройство и в пътно управление и кмета на района си се опитах да намеря.. Нищо. Никой.
“Звънете там и там.”
“А какъв им е телефона?”
“Да не сме справки?!”
…
Как да повярвам, че някой си върши работата, като от години нямаме улично осветление. Инспекции тези хора не правят ли ?
Имаме над 60 зам. министъра.
Само автомобилите им струват колкото уличното осветление на половин град.
Нека те пуснат майка си, дъщеря си или съпругата си да ходи пеша в подобна тъмница?
А докато чакаме министрите да тръгнат пеш, Азис да пропее Jazz и Елвис да се върне, аз само се надявам и се моля да не стане някое убийство там в тъмното.
Защото явно това е начина.
Пияни шофьори убиха и зачерниха не едно семейство преди да се поставят светофари и надлези на не едно опасно място.
Благодаря Ви за вниманието.
