Дали ?
30.09.07
@ 10:11 PM
от GattaNegra
Пеперуда от сребро дали лети?
А облак от памук – ще ли завали?
Цъфти ли найлоново дърво?
Ухае ли роза от стъкло?
А как ли плува риба от картон?
Така се живее в ГипсоКашон!
Dum spiro, spero ;)
Пеперуда от сребро дали лети?
А облак от памук – ще ли завали?
Цъфти ли найлоново дърво?
Ухае ли роза от стъкло?
А как ли плува риба от картон?
Така се живее в ГипсоКашон!
Мила кукло барби, koлко те обичам …(on Vbox7)
Както си вървях по улицата, ето на какво налетях .. Блондинка в шахта.
И нещо не ми е смешно.
Днес, 15 Септември, когато всички млади хора тръгват на училище, за да събират знания и да развиват ума си, в Смолян се случи и друго събитие – тържествено откриха с родопска песен
паметника на писателя Николай Хайтов пред Драматичния театър.
Освен важните гости, авторите на скулптурната композиция и кметските особи, присъстваха като почетни гости и жиелите на село Яврово и изпяха песен, за да почетат паметта на своя любим приятел, писател и човек.
Отивам днес на спирката аз и гледам – автобуся минал. И вместо да се разпсувам, както е прието по нашему, реших просто да взема такси. Наистина рядко ми се случва да стигна нейде навреме, но ето – днес ме владееше подобно желание.
Та, крача аз решително към стоянката на такситата и – поредната изненада (!) – нито едно такси ! Ама нито едно ! А там обикновено има по пет !
И докато се оглеждах смаяно някаква девойка застанала пред мен.
Че застанала – добре.
Че пред мен – айде, ще го преживея.
Обаче гледай българина какво животно е – борсук и темерут!
Отидох аз и я питам : “Добро утро ! Такси ли чакате?”
А тя се звери насреща ми. Аз продължих ” Понеже съм за такси, Вие ако сте за маршрутка … ”
ПогледА ме тя още към половин минута с говеждия си взор, па изджафка: “Кво искаш, такси чакам!”.
И така – застанахме да си чакаме. Вторник е ден добър за демокрацията предполагам, обаче аз вече започвах и да закъснявам.
А мацката, след като изгледа с режеща ламарините интелигентност две празни не-о-кей-таксита, които не спря, а понеже аз нали до нея, та и аз не сварих да спра, джафна, вторачена в третото поредно : “Аре фащай го т’ва ..”
Ами не – аз не съм искала да я предреждам тази. Нито да я обидя кято я попитах .. просто съм виждала, че така се прави ?
Добре .
Родителите ми са отделили години наред, за да ме възпитават. Само мен ли ?
За жалост отново ми е обидено от.. това наоколо …
В събота времето се развали. Така се развали, че пороите, които валяха щяха насмалко да удавят всички бездомни животни.
Не е това целта на коментара ми обаче.
Нейде към 19 часа – вече беше се стъмнило – попаднах в град Пловдив. Много велики са пловдивчани винаги, много се гордеят с града си.
САМО ЧЕ ! Ето – четири почивни дни, хората щъкат насам-натам, празници са – и в Пловдив няма улично осветление – нито една лампа. Дъжда се лее като от Ада, на струи, а не на капки, чистачките е-е-е-едвам смогват да махнат водата от стъклата, камо ли да осигурят видимост… Кошмар. Улиците – пълен мрак. Табелите – изпокрадени – в центъра на Пловдив стърчат голи колове от пътни знаци … На някои места сме излизали да проверяваме дали изобщо има улица там дето се движим. Само магазини светят мижаво тук-там. За внезапно излезли на платното пешеходци, деца и кучета няма да говоря, че направо се плаша като си спомням.
Ако не са витрините покрай улиците за незапознат с терена човек единственият изход от ситуацията е да отбие колата и да легне да поспи докато отмине бурята и докато се съмне.
Едвам се измъкнахме от този мрачен лабиринт – и то благодарение на това, че шофьора на колата / тати / е много печен.
Да му мисли онзи, който е тръгнал да минава през Пловдив в празничен ден !