Halloween!
01.11.09
@ 1:55 PM
от GattaNegra
Halloween!
Helloween – Halloween (1987) on YouTube
P.S. Така де … сега след като другата “мацка” ми разреши да постна снимката дето я постнах без да съм питала дишам по-леко 🙂
Dum spiro, spero ;)
Helloween – Halloween (1987) on YouTube
P.S. Така де … сега след като другата “мацка” ми разреши да постна снимката дето я постнах без да съм питала дишам по-леко 🙂
Отидох аз да пия кафе, и оставих котката да се разпорежда.
Понеже кафенето е пред блока, а по това време нямаше гълъби оставих комарника отворен.
Прибирам се и какво да видя – нашата беснее из цялата стая, по леглото, по килима, по паркета – абе НАВСЯКЪДЕ! И подмята нещо.
Приближих се – гледам скакалец. Ама не скакалеченце някое, ами огромна хищна на вид гадина!
Как го е примамила само тя си знае!
Ето фотоси на чудовището!
Изнесох и котката, и жертвата на балкона, но тя пак го внесе вътре. Търкаля се отгоре, подхвърля го, маза го по килима.. На десетия път когато я изнасях с плячката притворих комарника и седнах да я зяпам. Тя обаче лишена от удоволствието да го размазва из стаята и размята по полиците с книги седна и го изяде :P~
Дали скакалците не пренасят някакви болести?
П.С. Не си оставям котката на балкона сама без надзор, но когато има прясно пране тя обикновено не излиза, защото и мирише! 🙂
тя на бой налита вместо да се гали и да мърка;
във легени със сапунка пълни с четири лапи бърка.
Ето я сега – запъхтяна като гонче
в зъби носи ми пирончe!
И това е истински случай! След като направих комарниците Пиу много възмутена, че не е изчистен хубаво балкона занесла на гаджето ми един крив пирон от разпиляните по земята.
Кора – гоблен от спомени. Тъмно-ментов полумрак. Самото Време долита понякога за да поспи сгушено в гъстия листак.
За тази котка преминаването от фаза “спяща” през “хайде да играем” до “ще изкормя всичко плюшено” е точно 1 минута. 🙂 😀 😉
Eто, че пак натам ме отвя.
Заварих козите все още там, макар от хиляди глави да са останали едва осемдесетина.
Хората в селото си спомнят с носталгия горомните стада, а аз съжалявам, че не можах да погаля някоя от тези. Много са плашливи с непознати.
Ядох и козе сирене, и беше страхотно! А като малка нямаше начин някой да ме накара да го опитам дори.
Къщата още си стои. И ни чака.
Ето какво вижда тя всеки ден.
Там е и дървото, под което си бях направила градинка като малка. Точно до портата, пред къщата. Така и не успяха да цъфнат онези цветя, защото точно там не е достатъчно слънчево…
Чешмата на двора
Любимият ми бор
Таласъмът, който беше окачен над стълбите и от когото се страхувах навремето.
Пиу страшно много обича да клюкарства на всички посоки. Днес – нагоре.
Мммм! Котешка трева!
Когато не дъвче тревата спи в нея, но не можах да снимам толкова бързо 🙂
Пиу си хареса лаптопа ми като ново място за дрямка.
Точно си пуснах филмче, и ето я и нея 🙂
Ако ви се стори, че получавате странни съобщения от мен в чата посред нощ значи съм заспала с лаптопа, а Пиу ме замества в разговора 😀
Как ли един човек стига до състояние да пали играчки?
Ето една запалена играчка.
Играчките са за да ни топлят и пазят.
Колко ли мрази света някoй, който убива играчки?
Защо?
А колко е голяма крачката до това да посегне на животно?