в: Today •
10.05.08
@ 12:31 AM
от GattaNegra
0ще предния ден oпънах палатката в апатамента, за да разбера чиста ли е, сгънах спалните чували, палатката и чифт чорапи … и се оказа, че ще спим в хотел в Троян. 🙂
В 17 без нещо славната ни компания отплува от Софийското поле, през половината държава, за да се срещне – кой отново, кой за пръв път – с легендарните(?) динозаври Twisted Sister.
В търбуха на сребърен жребец със спортни наклонности препуснахме през полета, мостове и тунели към Ловеч… Минахме покрай завод, около който миришеше на ШОКОЛАД. На него имаше голям надпис “Chipita“.
Пристигнахме благополучно, настанихме се в 4* хотел (забравих-му-името) с телефон в банята и скъсана завеса около душа. Оказа се, че имат и интернет, но ние не носехме лаптопи.
😀
Хората в Ловеч са мили и усмихнати.:D
Сцената – на площада, подгряващите банди – според едни супер на мен ми се видяха скучни, навсякъде – захарен памук и пуканки. В първия момент се замислих, че има нещо неадекватно – нали уж сме на рок концерт, но след това разбрах, че това са дни, в които града празнува празниците си и пуканките си дойдоха на мястото 🙂
Туистед Систър свириха страхотно. Дори по-добре, отколкото миналата година в Каварна 🙂 Озвучаването беше добро и имаше място за всички. Може би се събраха около 10 000 фена. За жалост доста се вълнувах и не се сетих да снимам.
Концерт на Туистед Систър е детската ми мечта. Не вярвах, че ще се съберат отново, когато ги “ открих” в гимназията. След като се събраха и разбрах, че свирят по клубове в САЩ пък не ми се вярваше да дойдат тук, в малката зелена България. Явно сме им харесали, защото ето – за втори път свириха и направиха много добро шоу по повод годишнината на един от любимите ми албуми.
Dee Snider e може би най-грозния певец след Дио когото съм виждала 😀
Дали не могат да се върнат някак и Бийтълс?
Стрхотно е да бъдеш на правилното място с правилните хора. 😀
♦ вземи връзка
в: Today •
17.04.08
@ 5:32 PM
от GattaNegra
Днес я видях в един форум.
Едини мъж прикнаваше да се съберат средства за старчески дом – дрехи, лекарства и т.н.
Бил издействал пенсия за едногова, когото настанил там преди време.
Мислех, че такива хора няма.
Писах му да го попитам дали е истински и той ми отговори. Бил.
е.
♦ вземи връзка
в: Today •
17.03.08
@ 7:41 AM
от admin
There are currently 73 posts and 14,706 comments, contained within 8 categories.
Yes, baby!
Като се вземе предвид, че и сто от тези коментари не са “истински” …
Егати триенето падна – даже и “Akismet ” не може да им смогне ?
Тъжното е, че спасих само един коментар …
Много моля никой да не ми се сърди!
♦ вземи връзка
в: Today • Домашни любимци •
02.01.08
@ 1:17 AM
от GattaNegra
Архивна maybe 🙂
♦ вземи връзка
в: Today •
01.01.08
@ 4:55 PM
от GattaNegra
Тази година отмина, както направиха и предишните.
E, нямаше концерти, като на Дио в Каварна,
Имаше повече смях и любов обаче 🙂
Дано 2008-а е по-мъдра, по-весела и по-правилна!
Изкарахме по домашному, с всчиките там задължителни топурдии, манджи, пиене и Новогодишна Програма … и всe пак…
Мога да кажа, че тази беше най-добре посрещаната от мен до момента …
Дано е добра и спорна за всички ни !
♦ вземи връзка
в: Today •
07.11.07
@ 7:02 PM
от GattaNegra
Now playing: Twisted Sister – I’ll Never Grow Up Now!
via FoxyTunes
Времето лети като птица. Оставя след себе си само прах и разни спомени.
Днес съм точно с една година по-умна. :))) или не?
За една година ми се случиха маса неща: смених си работата, познатите, видях какво ли не, чух истини и лъжи цели вагони, плаках и се смях..
Разбрах и много неща за себе си 🙂
Загубих се и пак се намерих, заобичах и намразих хора, места и предмети, влюбих се отново …
Но най важното е да не си сам, да има за кого да извикаш “УРА!” – било то роднина, приятел или любим…
Имам много ценно съкровище – моите приятели 🙂
Да имаш някой, който те обича и да го обичаш и ти … ето това е смислено.
В свят, в който си една прашинка с жалките си мимолетни мечи и страхове трябва да се топлим, за да не изстинат сърцата ни от космическия студ …
🙂
—————-
Now playing: Richard Clayderman – Love Changes Everything
via FoxyTunes
♦ вземи връзка
в: Today •
15.09.07
@ 9:50 AM
от GattaNegra
Днес, 15 Септември, когато всички млади хора тръгват на училище, за да събират знания и да развиват ума си, в Смолян се случи и друго събитие – тържествено откриха с родопска песен
паметника на писателя Николай Хайтов пред Драматичния театър.
Освен важните гости, авторите на скулптурната композиция и кметските особи, присъстваха като почетни гости и жиелите на село Яврово и изпяха песен, за да почетат паметта на своя любим приятел, писател и човек.
♦ вземи връзка
в: Today •
07.09.07
@ 7:07 PM
от GattaNegra
Как го каза малкият Билбо от Графството ? Ако излезеш навън, на пътя пред портата – не се знае къде могат и ще те отведат краката …И аз днес – макар и да знаех идейно и географски какво ще представлява пътуването, както всеки път отново не очаквах силата на шока от разходката си Родопите.
Който не е видял няма как да повярва. Там, горе – в Балкана – небето и земята сякаш са се пегърнали, сплетени до края на времето, завинаги. Там тишината е неописуемо вълнуваща – като маршова музика, писана от велик композитор; тъмнината е тъмна, тъмна, чак страх да те хване. Тя е почти като онази, абсолютната тъмнина, от която са се плашили хората от древността. Слънцето е сякаш по-жълто, по-топло. Все едно грее по-отблизо. А хората .. хора – с по две очи, ръце, уши, крака… усти и езици също имат, но са някак други, различни… Цветята и дърветата са неповторими, камъните даже миришат особено (на препикано от кози) ..
Но да не бързам.
Станах рано – към седем и половина и си сварих кафе – в една от онези завинтващите се кафеваркки, дето се слагат после на самия котлон. Тези вече само от алуминий ги правят .. и кафето просто не става същото.
Погледах боровете в двора, котките и бръмарите, които пиеха роса от прецъфтелия люляк, звъннах два телефона за да споделя възторга си от предстоящото пътуване с когото посмях да събудя в девет часа в събота сутрин и дойде време за тръгване.
Пътя София – Пловдив всички го знаем..
Забелязах как искрящиите цветове на лятото са отстъпили и на тяхно място постепенно се настанява тържествената и печална премяна на есента. Полето вече не е ярко зелено, небето не е ярко синьо, а са някак избледнели – измити от летните дъждове и опечени от слънцето.
Минахме Пловдив, Асеновград. Спряхме започивка на чешмата. Kогато бях много малка и ме водеха на село много се вълнувах винаги щом я стигнехме – знаех, че сме вече кажи-речи пристигнали.
Има и табелка
И ето ни – стигнахме в село Яврово – любимото село на дядо ми, целта на пътешествието. То е малко, сгушено в планината, кокошките там биха били особено щастливи ако снасяха квадратни яйца.Покривите на къщите са от каменни плочи, и само тук-таме по-новите имат керемиди.
Понеже там градски шум няма, един дядо си е пуснал транзистора, слуша родопски песни, а музиката на гайдите се носи из цялото село, и накрая се блъска в баирите.
Около селото всеки връх е кръстен на светия, на всеки трети пък има параклис.
Гората е гъста, шумоляща и мами да идеш на разходка, да навлезеш под арките от сплетени клони, навътре във вековните катедрали, да послушаш птиците и другите горски шумове и да забравиш за абсолютно всичко.
Пих вода от и от чешмата на селския площад.
Там пиеха и магаретата 🙂 , и козите. Само че сега в селото вече почти няма кози – нали млякото расте в магазина…
Пих и от другата чешма.
Свършихме каквато работа имахме в селото, навестихме къщата, в която и аз съм изкарала не едно и две лета.
Всъщност това е изглед от задната ливада към полето. И времето не е като за снимки .. Нооо ! за несвикналия с подобни гледки човек от големия град е плашещо да види България като на длан в краката си.
А като легнеш да гледаш облаците на тая ливада – можеш да си представяш котки, змейове, птици докато мине деня …
Малко е поостряла и пполяната като къщата, като големи бор, който винаги си е бил голям но … времето си тече.
На връщане отидохме до края на света. Едно място между Яврово и Асенова крепост. Гледката от там е неземна. Само небе и планини.
А точно на завоя от Асеновград нагоре е израснало едно дърво. Сякаш в нищото, на отвесния наклон, то се е хванало за скалата … пример за това колко е жилава природата, и колко силна може да е жаждата за живот.
Там, в тази част на България, където хората не се интересуват от каква вяра са, където стават и си лягат с мисълта за поминъка на полето, живота изглежда по-труден. Но е всъщност цяла, различна вселена.
♦ вземи връзка
в: Today • Бисери •
04.09.07
@ 3:15 AM
от GattaNegra
Седя си аз и си чатя Google – питам го, а той ми отговаря.
Вън един [rhdkrk надул чалгата от ладата от 40 минути… Друс … друс… Чудехме се с родата как да го млъкнем – добре, че някой ни изпревари.
То днес цял ден е така – от сутринта търчах по работа насам-натам и всичко живо е оглупяло.
Хората имат следния вид и изказ :
Може да е от жегата – отпуснала ги е и сега не ги свърта. За 1 час каране на учебния автомобил… жалко, че нямам още чифт ръце – да си записвам репликите.
А на мен всъщност днес Google явно ми бута аванси, защото за пръв път от доста време не ме е пратил да търся Англо-Китайски речник.
Тези дни само изплюваше по 2 000 000 резултата, ама в азиатски сайтове..
За жалост така и не намирам търсения отговор на въпроса си.
Вече е тихо – чува се само кварталния пияница, който общува по странен начин с кварталната сова.
Някъде лае куче. В IRC вече всички спят.
Време е и аз да заспивам .. може би ?
♦ вземи връзка
