В бунището пак няма ток…

в: Todayбунище

21.10.14

@ 1:03 AM

от GattaNegra

~2:00

Спря преди 4 минути, примигна и .това е…
Колебая се не дали, а каква жалба да пусна.
Според мен е пълна свинщина да ни спират тока толкова често и то без предупреждение.

Хронологично:

пълен текст »



В бунището пак няма ток !

в: So what ?Todayбунище

09.10.14

@ 11:58 PM

от GattaNegra

Всеки знае стария виц:
-“Алоо, пожарната ли е?”
-“Не, тук е ВиК?”
-“А-а-а! И на вас да ви еба майката!”

Оня ден с моя колега, чужденец, си говорихме за битовизми и му разказах как сме се увъртели в малки чинийки за малки свещи и вече са плъзнали из цялата къща.
И той се учуди, пита ме за какво са ми и аз обяснявам “ми почти всяка вечер спира тока, трябва да имам под ръка нещо, да си светя”.
пълен текст »



Ленински съботник ‘2014 – равносметка =(

в: Todayбунище

26.09.14

@ 11:41 PM

от GattaNegra

Долното емпирично доказва, че зрънцето на бунището покълва и избуява независимо от добрите намерения.

Всяка година

Всяка година в началото на пролетта с подкрепата на общината се разпалва една паника, една битова суета и се проглушават ушите на мало и голямо. Телевизията и радиото гърмят с патриотични призиви “да почистим … за един ден”…

… едни медии взимат едни пари, за да рекламират едно мероприятие…

… едни родители възпитават едни деца на едни неща, един ден в годината, а после им показват точно обратното по цяла година…

Всяка година с плам в очите някои от съгражданите ни зарязват личните си задачи и се втурват да събират боклук и да чистят градинки и площадки, вярващи, че променят света и че го правят по-добър. Па макар и само за около четири часа.

Всяка година едни други наши съграждани подминават с насмешка средищата на този безсмислен труд, по-отдалече разбира се – сакън да не ги привикат в екшъна. Облечени с неделните си дрехи, дамите плякат с токчета в пролетната кал, а господата гнусливо внимават да не допрат някоя кирка или лопата, запушват си носовете и устите, за да не се нагълтат с прахоляка, вдигнат от стрините с метлите. От друга страна, чистещите граждани, макар и наврени до глезените в калта, гледат тези странници от високо, смътно съзнавайки, че доброволното чистене на (не само) чуждото бунище им носи някакво  класово превъзходство.  Па макар и само за около четири часа.

пълен текст »



От бунището, конкретно.

в: So what ?Todayбунище

24.08.14

@ 2:46 PM

от GattaNegra

path

Преди 3 месеца с комшийката садихме райграс пред блока, копахме. Мъжете викаха “браво, браво!” и подминаваха.

Децата ни се смееха.

Жените тактично забавяха ход, оглеждаха ни и повечето видимо премълчаваха онова “Вие сте луди!“, “Друга работа нямате ли?“, “Това няма смисъл!“, “По-добре си родете по едно дете!“, което промърморваха някои от съседките.

Само един чичо стана от сянката, остави бирата за малко и дойде да хване мотиката, да помогне.

Правихме пътека, да се минава без да се каля човек. Питаха ни “Каква полза имате?

Тревата едвам се хвана, от потопа гние, от жегата вехне. ..

Правих разсад, садих цветя. Стъпкаха ги. Изровиха ги.

Сега гледам един бус с надпис ОЗЕЛЕНЯВАНЕ е спрял, и три руси жени тъпчат по тая трева, носят мебели.

Бунище, т’ва е.



Бунище

в: So what ?бунище

@ 12:38 AM

от GattaNegra

Бунище, обрасло със самодоволни тикви.

Тикви, растящи всяка на различна посока, със собствено мнение, неподкрепено с каквото и да било, надуто самоопределящи себе си или другите в нелепи категории.

“нераждали жени”, “еколози”, “кучкари” , “плеймейтки”, “мами”, “шофьори”, “бизнесмени”, “артисти”, “търговци”, “фермери”, “журналисти”, “политици”, “производители”… *

Жалка паплач.

Жалка паплач с претенции и вързани очи.

Жалка, претенциозна, късогледа паплач с ръце, заврени в задника и памет, колкото на мишка,  с мисловен процес на гол охлюв.

На всяко бунище има и чакали. Ядат мърша.

Свраките се хилят из клоните, а гаргите чакат чакалите да умрат, отровени от боклуците из бунището, та да им изкълват очите.

Има и цветя. Някои са си откровени тръни, други само леко бодливи или пък цъфтят рядко, трети внезапно  избуяват и изтикват тиквите, които всячески се мъчат да ги задушат.

И вече никой не помни какво е било преди да изникне бунището.

Бунището сами си го трупаме и докато не спрем, няма шанс да се превърне в розова градина.

пълен текст »



по-нови