Dum spiro, spero ;)
Сега подреждах малко и намерих непубликувани снимки на Пиу 😀
Ама тоя аквариум съвсем и отесня, трябва да се купува нов 😀
Това е единствения начин да не лежи върху аквариумите на мишките – има си нейн и се задоволява само да ги зяпа 😀
А пък нашата сребърна принцеса вече има ново име – Златка.
Оказва се, че си навряла носа в кокосовата черупка, дето и служи за къща.
Викаме такси, а диспечерката ни се кара, защото поръчваме за ветеринарна клиника, а не казваме какво животно ще возим.
Кошмар. От дупката на ореха стърчат само заклещен нос и зъби, шурти кръв, котката се изнервя, майка ми пищи, а таксито не идва …
Накрая точно се качвам с мишката-в-кокосовия-орех-в-шапка .. и тя си измъква мутрата.
Шапката е шапката на котката, в която тя обикновено спи.. Возя се в таксито и докато нервно се хилим за глупости си мисля дали котката няма да нападне с настървение аквариумите, след като мишката-в-ореха е пътувала в шапката и и я е умирисала.
В края на краищата котката изобщо не погледна шапката повече.
В кабинета написаха подробна епикриза – нос, заклещен в кокосов орех.
Постановиха 10 дни да пие антибиотик и да живее отделно…
Взеха 10 лв за преглед, 20 лв за антибиотик и още не помня точно колко за незнам-каквол След това се озовах в магазина за животни и се разделих с още пари срещу поилка за 6 лв и аквариум за 10 или 15.
Точно , когато нямам пари и ми е супер смотано, докато съм болна и настинала и не ми се иска да ида на лекар, за да не ми се наложи да оставя пак 60 лв за антибиотици се случва това, не по друго време.
Цената на джербил на пазара е от 4 до 8 лв, а нашата Златка вече струва десет пъти повече … но си е НАША, за това се радваме – и майка ми, и аз – че оцеля и се оправи. Вече е добре, яде сама, пие вода, спинка.
Вкусни са им, ккато виждам
Ето я сребърната принцеса с малинови очи 🙂
Цветът и е точно като на онази от междузвездни войни 🙂
Нелеп инцидент.
Като млад баща на трето мишило се наложи да остане сам.
Взех му другарче.
Първите два дни се гушкаха, после се сбиха.
Тръгнах да купувам нов аквариум. Междувременно разделих техния. Те прояли мрежата.
Сби се с другарчето си и изскочи от кавариума при опит да бъдат разделени.
Падна от 2 метра. На персийски килим.
Парализира се. Нямаше кръв. Ходихме по спешност в “Анимо” в Младост.
Лекуваха го с антибиотик. Нямало да преживее операция такова малко животно.
“Сърцето няма да издържи упойката и операцията. Това е неблагонадежден пациент. Има чувствителност на долните крайници. Давайте течности! Има някаква надежда, за това няма да го приспим.”
Докторите не можаха да го спасят.
Мъчи се три дни. Масажирах го. Топлих го. Давах му вода. Кисело мляко с пипета.
Отиде си.
Докторите бяха казали същото и за баба ми 15 дни преди инцидента с джербила. Със същите думи (без приспиването). И тя почина. 10 дни преди Стамат.
В шок съм.
След като децата на Вишна и Стамат си намериха прекрасен дом се наложи да взема другарче за Стамат.
От обява се сдобих с прекрасния Ли.
А ето и предното котило, което пратих в Зоомагазина:
Но повече джербили в зоомагазин няма да давам. Много ги мисля в последствие.
След като загубихме Стамат от същото момиче взех и Вол.
Много съм и благодарна, че ми даде втори мъжки джербил!
Но сега не се карат. Живеят си кротко.
Вол има същата окраска като Ли.
Двамата са кръстени на главните герои в Мостът на Птиците от Бари Хюгарт.
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer
