Това куче си имаше име.
10.15.18
@ 4:13 PM
от GattaNegra
Момчето и кучето тичали из парка.
Изведнъж кучето хукнало нанякъде.
Вчера кучето тича за последен път из парка.
Дълга Неделя. Цариградско Шосе. Тарапана преди Плиска. (Плиска няма да обяснявам кое е, който не знае, да види в Гугъл.) Всички се бутат кой първи да мине, да се навре и пререди.
Едро куче лежи проснато в бус лентата.
Спирам, Л тича да види спасяемо ли е, аз фуча около нея с некви триъгълници и жилетки, да не се метнат халите отгоре ни.
Кучето е домашно. Има нашийник и медальон.
Л плаче. Прясно ударено е. Може ли да е имало шанс, ако е било заведено до помощ навреме? Няма как да знаем. Вече не.
Звъним на номера от табелката.
За минути пристига нейният стопанин. Плаче като дете. Всички плачем.
На 80тина сантиметра от мястото, където лежеше кучето в бус лентата се валя регистрационен номер от автомобил. Смачкан и изкривен. Случайност? Знам ли и аз. НЕ, не мога тук сто процентово да твърдя “този я е ударил и е избягал”. Сигурно не е. Те новите табели за регистрационни номера ги правят от вестници вече. Просто чисто съвпадение.
Може би само на мен ми се струва, че номерът на двете снимки е еднакъв.
Не съм питала може ли да снимам. Ако стопанина има нещо против, ще махна снимката.
Вероятно за този шофьор няма да има последствия. На хората децата им газят, ние тук с едно куче се занимаваме. Може би това куче ще го помнят с добро повече хора и по-дълго от тези, които мислят така.
Това куче си имаше име, дами и господа. Беше член на нечие семейство. Приятел.
Защо шофьорът е бързал толкова?
Можеше да спре, да помогне. Най-близката вет.клиника е на около километър от мястото на инцидента.
На шията на кучето имаше табелка с номера на стопанина.
Защо така подминаваме и решаваме, че ще минем безнаказано?
Не забравяйте и не подминавайте. Утре на пътя може да лежи вашето куче!
