Мълчанието и лампата преди началото на тунела.
08.28.10
@ 3:44 AM
от GattaNegra
Това е едно малко размишление над хората и връзките между тях. Провокирано е от миналото, в чест на бъдещето.
Имам разни приятели, с които мога да си седя на едно място, примерно в парк и да си мълча. След това да се погледнем и вече сме се разбрали кой какво. Ще се яде ли, ще се ходи ли нанякъде, без значение.Мълчим не, защото няма каков да си кажем, а защото ни е приятно да си мълчим.
Със същите тези хора мога и да си говоря, да споря и да се смея с часове. Всичко зависи от настроението.
(Аз май съм най-скучният човек на света – поне така установих тези дни..)
Случвало се е почти да постигна това с човек, който не ми е приятел, а “приятел”.. Но не е както трябва.
Колкото и да ми е бил на сърце един любим в началото на връзката ни, в края и е било меко казано невъзможно да постигнем съгласие за каквото и да било, дори с много говорене, камо ли с мълчалив разговор само с поглед.
Замислям се: защо става така?
Явно не умея да си избирам хората. Уж се опитвам да се сближа и да търся интересите и желанията на човека “до себе си”, а сякаш постигам точно обратното.
С верен приятел мога да си мълча и да си мисля моите си неща с часове, да си почивам истински, и въпреки това и на двамата / двете ни е приятно и успяваме да се забавляваме, а когато ида някъде с “половинка” се счупваме да направим кефа на другия, и пак нищо не е на ред.
Иска ми се един ден да ида на почивка с гадже, и да е точно толкова мързеливо и едновременно с това щуро и изтрещяло, както става с някакви други хора, които изобщо не са ми толкова близки в разни отношения.
Или може би пък проблемът се появява, когато двама души си станат твърде близки?
Защо хората нямат лампички на челата? Да светят предупредително, в цвят според настроението, та другият да знае какво се случва?
Steff каза:
September 3, 2010 в 8:43 AM
WTF? Най-малко очаквах от теб да прочета нещо такова! Ти която беше права на 99% в разговорите които водехме ‘едно време’ когато ти обяснвявах за ‘душевните си болежки’. “счупваме се да направим кефа на другия” – ай, ай, ай, това направо ме разби. Просто си изкарвай мълчеливо с хората за мълчене, а с тези с които ти се говори си говори :). Ако имахме лампички – сега нямаше да ти пиша. Общо взето с лампички е тъпо. Ако имахме лампички сега щях да съм много нещастен. Я си ме представи постоянно да свете червено – ми те щяха да ме мислт за линейка :D. Не е работата там да имаме лампички, а да усещаме какво е настроението на този до нас – бил той приятел, ‘приятел’ и т.н.
GattaNegra каза:
September 3, 2010 в 11:14 AM
О, Стеф, моля ти се, изпий си кафето и тогава ми се карай! 🙂
От женска гледна точка нещата са едни, от мъжка – други.
Ако имах лампичка светеща в тъмно червено нямаше да ми се налага да обяснявам на тоя или оня как не искам да го виждам никога вече по сто и 15 пъти.
Ако имах лампичка също така може би щеше да ми личи кога лъжа, и кога – не.
В поста си говоря за това, че хората нямат комуникация и опитвайки се да бъдат мили и добри всъщност развалят нещата. И не знаят кога да спрат да си писват!
Нямала съм предвид да няма общуване!
Елида каза:
September 3, 2010 в 9:46 AM
Все едно си прочетох мислите. Само не се бях сещала за лампичките. Според мен е защото избързваме доста често и отначало сме в плен на еуфорията. А приятелството, за което говориш, е станало постепенно. Израснало е, развило се е на спокойствие и характерите ви са имали време да се напаснат един с друг и да запълнят пукнатините.
GattaNegra каза:
September 3, 2010 в 11:05 AM
@Лита, Да, така е, но значи ли, че преди да се загаджа с някого трябва да се моткам с него пет, десет години?
Steff каза:
September 4, 2010 в 12:00 PM
Коте – “Ако имах лампичка светеща в тъмно червено нямаше да ми се налага да обяснявам на тоя или оня как не искам да го виждам никога вече по сто и 15 пъти.” – е той все пак ще трябва да те види – за да разбере, че лампичката ти свети в “сигнално жълто” (или червено в случая).
Не вярвам да лъжеш!
Комуникация, общуване, комуникация, общуване – аммм малко се обърках ;).
С една дума – този пост ми заприлича така, все едно го е писало момиченце в 9-10 клас. Т.е. връзка в която всеки от двамата се старае да е мил, да угажда на другия. И двамата правят крачка на зад за да пуснат другия да мине напред.
Но ти ми каза вчера, че това ти е мнението и че не бих го променил (не че и искам де).
И понеже няма да те има още 15 дена я да те питам, защо ми пожела да издържа още 12 месеца (ако си спомняш за какво говоря де)? Да не си намислила нещо за след една година 😀 😀 :D. Базикам се Кат, хайде – приятно изкарване на морето ;).
GattaNegra каза:
September 12, 2010 в 10:12 PM
@Steff,
Благодаря ти за коментара.
Издръж още 12 месеца, моля.
И ще си говорим след няколко години, и то когато станеш момиче.
Понеже се кефя на свободното изказване на мнение, за това ти оставям коментара. Иначе по мое мнение това си е за чат, не за тук.
Steff каза:
September 12, 2010 в 10:27 PM
@GattaNegra – мама едно време е искала да съм момиче, но все пак ме е родила момче – ама ти какво ме направи сега, да съм станел момиче 😀 😀