Dum spiro, spero ;)
Кора – гоблен от спомени. Тъмно-ментов полумрак. Самото Време долита понякога за да поспи сгушено в гъстия листак.
За тази котка преминаването от фаза “спяща” през “хайде да играем” до “ще изкормя всичко плюшено” е точно 1 минута. 🙂 😀 😉
Eто, че пак натам ме отвя.
Заварих козите все още там, макар от хиляди глави да са останали едва осемдесетина.
Хората в селото си спомнят с носталгия горомните стада, а аз съжалявам, че не можах да погаля някоя от тези. Много са плашливи с непознати.
Ядох и козе сирене, и беше страхотно! А като малка нямаше начин някой да ме накара да го опитам дори.
Къщата още си стои. И ни чака.
Ето какво вижда тя всеки ден.
Там е и дървото, под което си бях направила градинка като малка. Точно до портата, пред къщата. Така и не успяха да цъфнат онези цветя, защото точно там не е достатъчно слънчево…
Чешмата на двора
Любимият ми бор
Таласъмът, който беше окачен над стълбите и от когото се страхувах навремето.
От няколко години насам в него се провежда международен фолклорен фестивал, известен под името “Бобфест“. Шареното множество, традиционните носии и разбира се – фасулът приготвен по оригинални рецепти правят този празник желан и весел.
Пред читалището се мъдри емблемата на феста, а жените разсипват фасул в дъното на черковния дворл
Аз не можах да присъствам. Всичко е свършило на пети септември, но и днес на шести човек има възможност да опита вкусните ястия.
Църквата е много красива и добре поддържана. Нацъфтели и благоуханни стръкове радват душата с красотата си.
Пиу страшно много обича да клюкарства на всички посоки. Днес – нагоре.
Мммм! Котешка трева!
Когато не дъвче тревата спи в нея, но не можах да снимам толкова бързо 🙂
Пиу си хареса лаптопа ми като ново място за дрямка.
Точно си пуснах филмче, и ето я и нея 🙂
Ако ви се стори, че получавате странни съобщения от мен в чата посред нощ значи съм заспала с лаптопа, а Пиу ме замества в разговора 😀
За да мога да ги откачам през зимата.
И за да мога да сменям мрежата, когато се наложи. Като я опече слънцето, или я скъса котката да речем.
Тя вече свети маслото на мрежата на прозореца, и за това реших, че е настъпил подходящия момент.
За жалост открих, че размерите на прозореца и балконската врата са май нестандартни за нещата, които се продават:
Имаше в Практикер готови комарници .
Първото нещо, когато решиш да си правиш комарници е: опищи махалата!
Опищях.
Така се случи, че когато стартирах проекта помагачи много-много нямаше.
За това подбрах най-добрия си приятел Еlmo и се занесохме в Събота до Практикер:
—————————————————
около 100 лв.
Мерихме с рулетки, рязахме с триони, ковахме с пирони, завинтвахме винтчета и бодохме кабърчета.
Сега имам комарници на прозореца И на вратата.
И не пластмасови, а дървени. Също толкова паянтови са :), но сама съм си ги правила 
Е не абсолютно сама.
Първо Elmo се развихри – “Премери това!”,”Отрежи онова!”, “Дръж ги сега тези ето така!”, “Ееей! Това жена с отвертка … ”
Разходихме се отново до магазина за още две летви, защото бяхме срязали на криво предишните, и се заехме с прозореца.
Аз не се справям добре с напасване на панти и висене от прозореца с винтоверт. Също и в меренето ме няма.
Доста се дразня понякогя, че ние хората имаме само по две ръце. Поне една в повече щеше да ми е от голяма полза в придържането на разни неща на място докато ги закова да речем.
Абе с едно изречение – за никъде не си без някой около теб!
А днес намацах с боята докато си пих кафето.
Всъщност май всичко се решава с топла манджа…
… и милувка?
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer
