Dum spiro, spero ;)
Днес друго търсех, но ето едни снимки от Манастира в Рила и пътя до там 😀
Те са .. от миналата Есен, пък и времето беше мрачно ..
С това прекрасно създание се запознах в двора на манастира 😀
Снимки от пътя нататък.
Вчера си извадих колелото на разходка за пръв път тая година.
Много му хареса, само че на мен не чак толкова.
Като изключим, че има луди да ми се вържатда излязат в 12 през нощта да караме (много приятна компания си имах indeed) се оказа, че моето колело не може изобщо да се кара, защото гумата, задната, мамка и! се охлабила. А аз нямам ключове рийши..
Та през пет минути спирах да я “намествам”.
Ей сега ще взема гедоре-то и ще види тя!
😀
А фарът ми сдава багажа, защото пластините вътре за се раяли тотално.. или батериите са слаби, нищо, че вчера ги купих.
Ех, да имах мултицет, ама като нямам…
Вчера през нощта времето беше чу-дес-но!
Колите – ги нямаше.
ПтиШките- цвъркаха.
На кафето на НДК имаше само пет кучета, даже пияници нямаше.
После в Кривото пък имаше картофи на фурна и кафе – мням мням мням!
Много се уморих и ме дошубя да минавам през парка, за това карах по разни тротоари. Даже имаше място за минаване, да не вярваш.
Аз се прибирам, а тролеите излизат .. Върнах се поне десет години назад, когато това ми беше редовния номер.
😀
Много ми е странно да съмна морето и да виждам елхи и тем подобни украси.
Този уийкенд съм във Варна.
Моля ви се, не пътувайте с Груп!
Това е най- ужасната от ужасните фирми!
И автобусите са им ужасни!
Хората тук са или твърде любезни, или мега сопнати.
Вятърът е просто отнасящ, а в залата за боулинг половината неща не работят.
Оказва се, че съм забравила как се играе флипер, никак не ме бива на някаква много весела игра с левитиращо топче, а в залата с билярда са сложили такъв килим, че човек може сам да се опече на статичното си електричество.
И все пак -не ми се тръгва от тук.
Весело е, любимият човек до мен е нежен и ме прави щастлива.
Посред пътя – двор на музей. Вътре – военни машини, хеликоптери, катери, разни оръдия, фарове, маяци, лодки… Странни едни такива. Сега е мир, а е имало време на война …
Ходихме да видим делфина, но той явно не беше на кеф, защото с влизането ни заболяха главите.
Само малко ме е яд, защото исках и през Бургас да мина…
Мисля, че не бих живяла във Варна за по-дълго, но от един уикенд остават радостни емоции.
Пък тези графити ми попаднаха докато се разхождах по кея.
Eто, че пак натам ме отвя.
Заварих козите все още там, макар от хиляди глави да са останали едва осемдесетина.
Хората в селото си спомнят с носталгия горомните стада, а аз съжалявам, че не можах да погаля някоя от тези. Много са плашливи с непознати.
Ядох и козе сирене, и беше страхотно! А като малка нямаше начин някой да ме накара да го опитам дори.
Къщата още си стои. И ни чака.
Ето какво вижда тя всеки ден.
Там е и дървото, под което си бях направила градинка като малка. Точно до портата, пред къщата. Така и не успяха да цъфнат онези цветя, защото точно там не е достатъчно слънчево…
Чешмата на двора
Любимият ми бор
Таласъмът, който беше окачен над стълбите и от когото се страхувах навремето.
Ден след традиционния бобен празник честван ежегодно в Радоил бе открита и чешма-паметник на писателя.
Макар в този ден да се разнесе вестта за трагедията, сполетяла корабчето в Румъния, хората проведоха мероприятието. Предварително потготвената програма бе отменена и само малка част от заплануваното бе изпълнено. Дори и малко стопли сърцата на хората в навъсения есенен ден.
Чешмата откриха с речи кметът, съпругата на Гебо.
Изказаха се роднини и хората, които са осъществили проекта.
Минаха кукери от Перник и Челопеч. Да изпъдят злото и да донесат доброто. Казвам минаха, защото се оказа, че от тях доста са сред опечалените заради трагедията с корабчето. Нямаха настроение за традиционните майсторски танци, за това само минаха и подскочиха само за да пропъдят таласъвите и караконджолите.
Времето доста застудя, дори преваля.
Мероприятието продължи с литературно четене в читалището. Изказаха се приятели на писателя. Няма да изброявам поименно, нека никой да не се обижда, но започна ли, ще излезе статия два лакътя!
В кметството
се вдигнаха няколко наздравици. Забелязахме колко оригинална и колоритна е българката.
От няколко години насам в него се провежда международен фолклорен фестивал, известен под името “Бобфест“. Шареното множество, традиционните носии и разбира се – фасулът приготвен по оригинални рецепти правят този празник желан и весел.
Пред читалището се мъдри емблемата на феста, а жените разсипват фасул в дъното на черковния дворл
Аз не можах да присъствам. Всичко е свършило на пети септември, но и днес на шести човек има възможност да опита вкусните ястия.
Църквата е много красива и добре поддържана. Нацъфтели и благоуханни стръкове радват душата с красотата си.
След всичките вълнения се разделихме сърдечно със спътниците си и поехме към дома.
Луната грее над една доста внушителна постройка.
Луната, пътят и усещането колко си мъничък и незначителен.
По време на пътуването на няколко пъти се появи ниска мъгла, след това изчезна. Музиката, която слушахме се оказа доста подходяща и на не едно и две мъгливи места всеки косъм от косата ми настръхна. Не зная какви усещания имаше шофьора, но аз по едно време се уплаших, че съм попаднала в някаква мъглива приказка.
Влязохме в София и ни лъхна ГАДНА смрад. Било Кремиковци. Смрадта отмина, когато влязохме в града, но сега разбирам защо хората от провинцията казват, че София смърди.
Най-прекрасният Weekend. 😀
Ловеч e град в планината. Близо до Троян и манастира, туризмът тук се върти около него и крепостта, автентичните улички и къщи.
Вечер крепостната стена или поне каквото е останало от нея,е осветена с прожектори.
Катеренето по нея си е цяло приключение. Имало е повече от 7 църкви, те макар и миниатюрни са имали стаи, a в тях е имало хора …
Tази фигура е огромна.
Входът към крепостта.. (Рицарите в черни доспехи излизат на поход) 🙂
Кратко и ясно – като за туристи …
😀 На тази височина е страшничко …Духа вятър и има тълпи от хора, които искат да се качат или слязат от руините. Един човек ме снима с друг човек и каза, че ще ми изпрати снимката по електронна поща, но така и не е дошла още. Дано да не е забравил.
След Мотокроса мокри и нещастни се затътрихме обратно в Ловеч, за да си намерим храна, телевизор за мача и евентуално сухи чорапи.
Все пак любопитството у някои от нас надделя, за това тръгахме на разходка из града.
Делви.. Хубави са.
Градът от високо.
Порта
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer
