Dum spiro, spero ;)
След като загубихме Стамат от същото момиче взех и Вол.
Много съм и благодарна, че ми даде втори мъжки джербил!
Но сега не се карат. Живеят си кротко.
Вол има същата окраска като Ли.
Двамата са кръстени на главните герои в Мостът на Птиците от Бари Хюгарт.
Поклон.
За мен той бе един от добрите певци.
Макар и да го обвиняваха в какво ли не, и да го клюкарстваха всякак, песните му са неземни и на мен изобщо не ми пука какви глупости измислят хората.
Нямам значки и плакати, нито някога успях да ида на негов концерт.
Тази една моя мечта умря с него.
Та .. това е.
Искрено се надявам това да е един глупав PR трик, с който да ни изпитат и да събудят интереса ни.
Или пък да е изб рал да се направи на умрял заради дълговете и проблемите си.
Просто не мога да повярвам, че вече го няма.
Една река от спомени тече,
влива се в едно море.
Там, в дълбокото се раждат и умират светове –
в морето с милиони цветове.
Ромоли реката шарена сред чудни брегове,
а в нея плуват мисли, желания и мечти.
Някои парят, други сякаш кристални – целите са покрити от скреж,
Заедно се носят, поскачат, звънят…
Пътуват към онова далечно море на име “сърце”.
И тази е като всяка река – носи ту бистра, ту кална вода.
Щом сладка и чиста е, на дъното се виждат съкровища,
ако ли не – заблатява се и се завъждат чудовища.
Ще чуеш странни легенди..Понякога от дъното вадели бисери.
Разказват за цветята и за перли по-ярки от дъгата..
За слушане са трудни други дори – напяват за блатни отрови,
за потоци от скръб и останки от разбити мечти.
Една река, едно море, едно сърце…
И лодка.
Искаш ли да се качиш?
След всичките вълнения се разделихме сърдечно със спътниците си и поехме към дома.
Луната грее над една доста внушителна постройка.
Луната, пътят и усещането колко си мъничък и незначителен.
По време на пътуването на няколко пъти се появи ниска мъгла, след това изчезна. Музиката, която слушахме се оказа доста подходяща и на не едно и две мъгливи места всеки косъм от косата ми настръхна. Не зная какви усещания имаше шофьора, но аз по едно време се уплаших, че съм попаднала в някаква мъглива приказка.
Влязохме в София и ни лъхна ГАДНА смрад. Било Кремиковци. Смрадта отмина, когато влязохме в града, но сега разбирам защо хората от провинцията казват, че София смърди.
Най-прекрасният Weekend. 😀
След културното мероприятие – обикалянето на крепостта и разглежднето на град Ловеч, славната ни компания хапна, пийна и с приповдигнато настроение се вля в потока фенове на “Вокално-инструментална група Оса” 😀
Беше преживяване надд 45 минути, публиката дивееше, небето остана ясно.
Направи ми впечатление, че WASP не контактуваха с публиката така, както Twisted Sister.
Аз не съм им фенка, но околните казаха, че са “забили” добре..
Пиратска снимка 🙂
Концертът завърши с фойерверки.
Не можах да не заснема мизерията след концерта :)))
Ловеч e град в планината. Близо до Троян и манастира, туризмът тук се върти около него и крепостта, автентичните улички и къщи.
Вечер крепостната стена или поне каквото е останало от нея,е осветена с прожектори.
Катеренето по нея си е цяло приключение. Имало е повече от 7 църкви, те макар и миниатюрни са имали стаи, a в тях е имало хора …
Tази фигура е огромна.
Входът към крепостта.. (Рицарите в черни доспехи излизат на поход) 🙂
Кратко и ясно – като за туристи …
😀 На тази височина е страшничко …Духа вятър и има тълпи от хора, които искат да се качат или слязат от руините. Един човек ме снима с друг човек и каза, че ще ми изпрати снимката по електронна поща, но така и не е дошла още. Дано да не е забравил.
След Мотокроса мокри и нещастни се затътрихме обратно в Ловеч, за да си намерим храна, телевизор за мача и евентуално сухи чорапи.
Все пак любопитството у някои от нас надделя, за това тръгахме на разходка из града.
Делви.. Хубави са.
Градът от високо.
Порта
Времето – слънчево и прекрасно.
Леглото в хотела с четири ****, забравих-му-името се оказа топло и меко – точно като да си почине добре човек.
И така – добре наспани се озовахме в Ловеч, да търсим палачинки, понеже се хванахме на бас кой ще изяде повече след концерта на “Вокално-инструментална група “Засукана Сестричка”.
Е, оказа се, че няма, и по-добре, понеже сбърках да закуся и можеше и да не спечеля надяждането много убедително. 😀
Тръгханме към Севлиево ..
Не видях много от това място.
Там, на спряганата като най-добра мотописта в Европа, имаше да се състои Крос 😀
Точно стигнахме до там и заваля дъжд на дебели струи. Качихме се до пистата с помощта на тояги, а околните ни питаха ” А къде ви е стадото?” 😀
След това изгря слънце, обаче можех да ловя попови лъжички в обувките си. 😀
Нищо не разбирам от мотори, но беше много красиво.
Ето малко снимки:
Пистата отдалече
Старт
Пред дъжда модата е безсилна
Скок-подскок
Освен мотори на такова място човек може да види всякакви чудеса.
Успях да снимам един …
A пък този днес е само публика. Но имаше много като него.
А ето ме и мен 😀
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer
