Неделна разходка 20 км. за два часа :)
12.04.17
@ 3:16 AM
от GattaNegra
Тръгвам аз на разходка до едно комшийско село. Пускам джипиеса на телефона, но няма сигнал. Шмугвам се внимателно на един крайпътен бордюр и кафето (което незнайно защо е на таблото, а не където му е мястото) лииииссс.. върху таблото, касетофона, седалката, задника ми и скоростния лост . До тук беше, значи, хипи манията с торбата с 20 касетки, дето ги спипах преди няколко дни. Нищо, викам си, ще изсъхне. Позабърсах.
(ето тук на тая снимка съхне. Ще го мътя тая нощ, дано се изсуши добре. Котката (Джумерка) вече развлече някакви чарколяци, да видим ще успея ли да го сглобя или ще изплуват догодина, когато се наканя да изчистя.)
Добирам се аз до комшийското село, щъкам там, тръгвам си. А, да, то е на 20 минути път, нали, ама по някаква причина аз пътувам 45 и не мога да схвана защо. Та тръгвам си аз, и то се почват едни завои, едни чупки, все едно съм дошла от някъде другаде, пък отивам на някакво трето място.
И мъгла, мъгла, ужасна мъгла, на кълбета и парцали, на къдели и направо на бали. Ма Мишо има халогени, какво знаете вие, за това мъглата му се вижда като грахче в супа. 🙂
Карам си аз, минават 20 минути, викам си “не стигнах ли вече, аман” и в тоя момент се озовавам на някаква чупка, една кола спряла на аварийни в отбивката, викам си “тия или се обичат, или някой ще яде дървото” и продължавам уверено направо. Още малко и плясс – табелка “ВИНЕТКА” , а след нея VARNA с ей такива букви на асфалта. Навигацията беше така любезна да преизчисли и да ми обясни, че след около час и половина ще съм си вкъщи.
Ми добре, мисля си, то магистрала, няма обратни завои, най-много да пия едно кафе в Морската и да се прибера навреме за работа.
Продължавам аз, попадам на някакво селско пътче, гледам навигацията – ще обръщам в Жерково. Попадам под един мост.
Вече започнах да се нервирам, пуших една цигара и продължих. Нали вече споменах – музика няма, щото е удавена в кафе.
По едно време загрявам, че магистралата ми е отдясно, ама движението е срещу мен, аз съм по селското пътче, цялото на дупки и карам с 20, щото тая мъгла ако бях отворила прозореца сигурно щях да мога да вечерям с нея.
И е те тука те разбрах, че съм объркала пътя вече съвсем и джипиеса е лайно отсекъде.
Гениално съм била настроила джипиеса да не минава по магистрали и т.н., за да отърва задръстването из София миналата седмица, та за това милият се опитвал да ме преведе по не-магистрала до вкъщи. Като изключих филтъра изведнъж се оказа, че живея на 30 минути от Чурек, а не на час и половина…
