X-ray снимка на стъпало в поликлиника – 2часа висене
07.18.16
@ 8:02 PM
от GattaNegra
Ритнах каквото не трябваше вчера и днес здравия разум ме накара да поискам да ида до поликлиниката.
Подутия глезен си е гадно нещо, а ако има спукана кост вече е и опасно.
Към 10 бяхме пред кабинета на джипито, в 10:29 с направление платих втора потребителска такса на регистратурата и 10тина минути по-късно ме настаниха на рентгена. Кабина 2 – за момичета.
На нея врата пише “почукай на служебния кабинет”.
“Ще е готова до час” – каза операторката и се скри в своята светая светих.
В 11:40 още я нямаше никаква. Показа се след малко като часовникова кукувица от кабинета – “Ей сега ще е готово” – и отвисяхме още поне 10 минути.
В това време вече глезенът ми пулсираше, а нервите ми съвсем стържеха.
А пред РЕНТГЕНОВИЯ кабинет, където се чакат снимките пейка няма. Пейката е изнесена вън, във вътрешното дворче, към което води врата с надпис “само за персонала” – грозновато залепено с етикети от нещо, от което са били отлепени. Така ме хвана яд, че даже забравих да го снимам.
Значи – те може да си носят пейката за пациенти в градината за да си пушат там, а аз (пациент) да вися права 1 час с подутия глезен? ДА ! В дъното на коридора имаше пейка, но СЕ ПРЕДПОЛАГА, че хората, които чакат да им се направи снимка ще чакат НА НЕЯ с подутия си глезен, а тези, които чакат да си ВЗЕМАТ снимката – на пейката пред кабинета за получаване на снимки?
Показа се отново, подавайки ми едно CD в пликче, без допълнителна инструкция и почти беше хлопнала вратата, но все пак успях да изкопча едно “идете при лекаря, който ви е пратил”. Е, час и нещо висене, за да свали една снимка от рентгена и да я драсне на един диск… Не зная “по света” как е, ама това ми се струва меко казано дебилно – имайки предвид, че и няма къде да се седне, ако наистина ми беше счупено стъпалото за час и нещо нямаше да ми стане много весело…
Интересни надписи на вратата: “резултати от рентгенови снимки се получават в 10:30 и 12:30”, “работно време до 13:00″ и ” Не чукайте, изчакайте пред кабина 2″ (ама на кабина 2 пише “почукай на служебния кабинет!)
В 12 и нещо вече приритвах, висейки (отново) пред кабинета на джипито, за да разчете снимката и да я коментира. Нямало счупено, само навехнато, да пия Дексофен и да не стоя права, нито седнала, стъпалото на високо и да, аз съм пълен дебил, но това не е нещо ново…
В 12 и 20 се замъкнах с едно такси обратно вкъщи. Качването до третия етаж ми отне 15 минути.
Котаракът, от когото се очаква да мърка и да ми заздравява костите, предателски спеше в едно слънчево петно и дори не ме отрази как куцам наоколо.
Открих, че Дексофен при мен има следния страничен ефект: мисълта ми тече изключително бавно. Помислям си “искам да взема от масата…” и виждам как вече съм се протегнала на масата, но още не зная съвсем точно какво ще взимам от там..
Тая гадост хората я пиели и нищо им нямало…
Diana Grosheva каза:
July 18, 2016 в 9:13 PM
За това…частния кабинет…за половин час всичко.щеше да е готово, нервите спестени 😉
Ka Hay каза:
July 18, 2016 в 9:15 PM
Емиаздедазнамбе, а за кво ми зимат секи месец пари тогава?!
Diana Grosheva каза:
July 18, 2016 в 9:18 PM
….за да ти късат нервите и да са безполезни…преглътни го…аз по ЗК и да умирам няма да ида…но все още има оптимисти като теб…днес ударен крак…утре нещо по- сериозно…ще се осакатиш, само защото разчиташ на държавата, а на нея не й пука за теб…
Ka Hay каза:
July 18, 2016 в 9:58 PM
Diana Grosheva едно събитие като в Румъния ни трябва и тука и ще сме по-добре от сега.
Diado Iotzo каза:
July 19, 2016 в 9:15 AM
Последният път, когато правих ренгенова снимка(подхлъзнах се зимата на леда ) в Пирогов, ме пое от гишето една жена, на която се обадих на телефона за контакти, даден ми от здравният ми застраховател. Пред травматологичния кабинет чакаха 4-5 човека, някои от които в доста по-тежко от моето състояние. Жената влезе в кабинета и след 30 секунди ме извикаха. Докторът и екипът му преглеждаха супер експедитивно по двама-трима пациенти едновременно. Видя ме и ме прати за снимка. Жената ме заведе до ренгенологията, където чакаха 4-5 човека за снимка. Влезе в кабинета и след 30 секунди ме извикаха. Направиха ми снимка веднага и ме върнаха в травматологията. Жената отново ме вкара в кабинета веднагически. Докторът видя, че няма нищо счупено и предположи, че е разтеглено или скъсано сухожилие, при което жената предложи да ми поеме/плати ЯМР, но докторът каза, че няма смисъл, изписа ми едно лекарство, което ме оправи за 1 седмица и ми даде дата за контролен преглед. Цялата тази процедура щеше да трае поне 2-3 часа, ако нямах здравно осигуряване(или застраховка..не знам как точно се казваше) и ако не ме беше поела тази жена. Просто искам да споделя много позитивен опит…да знаете, че още има читави хора и да не губите надежда!
Diado Iotzo каза:
July 19, 2016 в 9:18 AM
…знам, че звучи много сюрреалистично, особено за БГ, ама така беше!
Ka Hay каза:
July 19, 2016 в 10:45 AM
Ми. Явно живеем в различни държави хаха.
Linda Aleksandrova Aleksandrova каза:
July 19, 2016 в 1:29 PM
Не е сюрреалистично. Прочетох вълшебната дума “застраховател”. Осъзнаваш, че не е трябвало да влизаш преди хората с по-тежки случаи, които са чакали преди теб, нали? Станал си свидетел точно на кочината, за която говори Катина, просто си бил от привилегированата позиция. В България има медицина, ако попаднеш на изключителен лекар, или ако имаш застраховка. Когато имах застраховка, всичко ставаше мигновено. Сега имам изключителен лекар :Р
Linda Aleksandrova Aleksandrova каза:
July 19, 2016 в 1:47 PM
PS. Светлина в тунела има. Просто примера не е най-точния.
Linda Aleksandrova Aleksandrova каза:
July 19, 2016 в 1:41 PM
А колкото до абсурдите.. в една поликлиника някой беше качил рентгена на втория етаж на сграда, на която не открих асансьор.
Ka Hay каза:
July 19, 2016 в 1:54 PM
Да магическата дума е “застраховател”. Само че, ако трябва да се застрахова човек отделно, за да получи адекватно медицинско обслужване, защо тогава ни измъкват едни пари задължително всеки месец? И къде отиват те?
До този момент абсолютно никога, когато ми е трябвала медицинска помощ, нещата не са били гладки и прости. Винаги има някаква драма – я апаратура няма да работи, а се виси 2-4 часа пред разни кабинети, я някой да изтича до аптеката, понеже няма елементарни неща в шкафа в манипулационната, я доктора пиян и залитащ, я трябва едни пари на ръка да се дадат, че да почне нещо да се случва.
И за какво тогава плащам всеки месец тоя рекет?, когато не се чувствам сигурна и нямам даже и идея какви са ми правата?
Linda Aleksandrova Aleksandrova каза:
July 19, 2016 в 2:00 PM
Идеята явно е да се мине изцяло на лично застраховане. Социалните средства ще се сведат до абсолютния хуманен минимум, колкото да не гледаш трупове по улиците. Медицината ще стане адски скъпа, като в САЩ, ако нямаш някой, който да плаща за теб. В момента все повече работодатели правят такива групови застраховки на доста изгодни цени. Аз опитах да се застраховам като частно лице – цените са височки, полиците не покриват всичко, и като цяло шикалкавят, не искат да сключват договор само с едно лице.
Ka Hay каза:
July 19, 2016 в 2:01 PM
М, човек.. не знам в САЩ как е, тук не е САЩ обаче и доста трудно ще е да се изравнят цените и доходите, че да стане така както там…
Linda Aleksandrova Aleksandrova каза:
July 19, 2016 в 2:02 PM
Говоря като система. Но може и като цени да ги догоним 🙂 Нали сме им сателит.
Ka Hay каза:
July 19, 2016 в 2:04 PM
Имам усещане, че отвсякъде само най-кривите работи копираме.. Как сателит, нали утре ще пуснат Евро-то…
Ka Hay каза:
July 19, 2016 в 2:02 PM
А за това как те карат да подписваш некви секви документи преди операция и ако откажеш ти заявяват “няма да оперираме” изобщо няма да приказвам… щото лошо ми става…
Tisho Tihomirov каза:
July 19, 2016 в 2:03 PM
Мога да кажа че преди 5 години когато си счупих лакътя на лявата ръка, точно в Пирогов не съм чакал повече от нормалното за преглед, рентген и т.н. – бях здравно осигурен на общо основание – явно е и до късмет, кога и при кой ще попаднеш.
Ka Hay каза:
July 19, 2016 в 2:05 PM
Е ама аз не говоря за Пирогов а за поликлиниката – щото Пирогов ми е на майната си, лекарката ми е на смяна сутринта, когато тръгвах, случая не е супер спешен и изобщо .. никакво основание да ходя в Пирогов нямах.
Linda Aleksandrova Aleksandrova каза:
July 19, 2016 в 2:07 PM
Имаше подобни серии в Анатомията на Грей, когато искаха да им купят болницата. Беше засегната доста сериозна тема. В България се случва това, което описаха там. Болниците все повече започват да разчитат на частни средства и фондове, правят се ремонти, пари уж се наливат и става лъскаво, но изчезва личното отношение към пациента. Пациентът става просто клиент. И проблемът не е в лекарите.
Ka Hay каза:
July 19, 2016 в 2:09 PM
Ама Линда, тук пациенти НЯМА! Отношението е като към торба с боклук от-до. И това не е от вчера или оня ден, това от 15 години го усещам, откакто ходя сама на лекар, без мама да ме води!
Linda Aleksandrova Aleksandrova каза:
July 19, 2016 в 2:10 PM
Не можеш да превърнеш медицината в бизнес отрасъл за един ден. Хората ще изроптаят. Първо я съсипаха с малки крачки. А сега когато си прокарват модела и започна малко по малко да работи, хората го виждат като светлина в тунела. Не знам, може да е за добро, може да не е. Научните разработки, лекарствата, консумативите, сградния фонд, издръжката на персонала.. все пак наистина са с пари. Но като гледам пластмасовите домати.. не знам.
Sasho Bozhinov каза:
July 19, 2016 в 2:37 PM
Ми и намене Пирогов ми е на майната си но в такива случаи директно там, поликлиниките за нищо не стават…
Ka Hay каза:
July 19, 2016 в 2:40 PM
Начи .. ако ми стърчи кост от строшения крак със сигурност няма да ида в поликлиниката.. ама като не съм сигурна, че е неква супер тежката травма (освен, че ревах вчера като ходих, щото боли зверски) защо и аз да се ръгам в Пирогов при помлените от катастрофи? Нали за тва е тая тъпа поликлиника – за да има някакво разпределяне на натоварването!
Sasho Bozhinov каза:
July 19, 2016 в 2:41 PM
абе няма значение за какво травма ли е Пирогов …
За чеп за зеле не стават в поликлиниките, а и ги мързи …
Ka Hay каза:
July 19, 2016 в 2:41 PM
Разбираш ли, НЯМА сила земна да ме убеди, че грешката е моя! Здравно заведение – предлага услугата, която ми трябва – платени са ми осигуровките – трябва да извършат тая услуга без да се помотват!
НЯМА как да съм виновна, че нещо ме боли и ми трябва помощ! Няма как пациентът да е виновен, че е отишъл в едно здравно заведение, а не в друго.
Ka Hay каза:
July 19, 2016 в 2:43 PM
Щото ти като дойдеш като клиент в нашата фирма да речем, няма как да се осерем и да ти кажем ” ми ти що идваш в петък? то в петък кой работи? ела в понеделник!”
Sasho Bozhinov каза:
July 19, 2016 в 4:28 PM
ми как да кажа и такива случаи съм имал с разни фирми 🙂
Ka Hay каза:
July 19, 2016 в 4:29 PM
Тъжно ..
Isabella Iwanoff каза:
July 19, 2016 в 9:32 PM