„Небеса от Грях”
04.09.15
@ 12:28 AM
от GattaNegra
“Небеса от Грях„ е друга книга на Лора Лазар. Прочетох я съвсем скоро и благодаря на групата Какво Четеш, че я намерих!
Честно казано, от начало главната героиня веднага ме отблъсна. Стори ми се цинична пикла и в същото време цивра.
Не понасям жени от тоя тип.
Разбира се, продължих да чета, понеже кой да има вина, че героинята не ми е симпатична?
Дори в момента се чудя дали не е поставена нарочно така в началото – да дразни.
Главни герои са един поп-кокошкар и един друг, доста по-лош поп, прокурорката (цапната в устата пикла), един “жив светец”, Злодеят и вече познатите ченгета. Л.Л. е нарисувала блестящо поповете – ако бяха малко по-сериозни, щяха да са противни, а ако бяха малко по-смешни щяха да са по байганьовски комични.
Както и в чашата, и тук има древно съкровище. Но докато в други книги лесно успявам да позная кой е лошия и къде е съкровището, в тази почти съвсем до края се изненадвах от развоя на събитията. Признавам си, че почти не оставих книгата и бях под напрежение докато не стигнах до последната страница.
.
Героите са обемни и лошите са човешки, живи, понеже имат и светла и тъмна страна, колебания и чувства.
С напредването на историята те се развиват и сякаш израстват.
@ прокурорката – глуповата мокра кокошка – се избистря и в края на книгата я оставяме земна, смела и решителна;
@ попът-кокошкар в началото е просто мърлява буца лой, но на моменти като че ли аха-аха да се разкае, чак ми стана жал за него;
@ ченгетата в тази история стават все по-симпатични.
за другите няма да пиша, за да не развалям изненадата 😀
Книгата е далеч по-многопластова от „Чашата на Проклятието“. Обхваща различни исторически периоди, много динамична, линиите на събитията се преплитат по такъв начин, че е трудно да отгатнеш какво ще се случи на героите „в съседния коловоз“.
Съжалявам, че се повтарям, но отново си мисля дали като трилогия да речем тази история нямаше да се разгърне по-нашироко.. Може би защото и в момента пред очите ми са скалата край морето, златните слънчеви лъчи в планината, прашните пътища, по които препуска прокурорката, за да открие сама себе си накрая.
Ще споделя, че в началото имах проблеми с четенето, понеже я купих в електронен вид и се опитах да я чета с приложението, което препоръчваха от електронния магазин. Уви, това се оказа невъзможно, тъй като на места тиретата в началото на пряката реч липсваха, имаше изядени букви в краищата на изреченията… абе – кошмар.
Когато ти липсват тиретата на пряката реч може направо да изгубиш смисъла. Диалозите стават телеграфни и объркани, оръфани. Изобщо, медията е адски важна.
Ядосах се и продължих да чета с друг четец, с който тези проблеми изчезнаха. Или пък просто нямаше липсващи букви – не съм се връщала да проверявам, понеже бързах да чета нататък, за да разбера какво още ще се случи.
Накратко – книгата е чудесна и скоро ще се отбия в книжарницата, за да си наловя и останалите 😀
