Кити 2 – нито едно добро не остава ненаказано.

в : TodayДомашни любимци

12.17.13

@ 4:56 AM

от GattaNegra

 

Обещавам тържествено, че ще се старая максимално никога повече да не направя услуга на когото и да било, колкото и да ме молят и каквото и да ми обещават!
Първият пост – коя е Кити и как се озова у нас- ТУК

Защо го пиша ли? Писна ми от лицемери и кухи хора, от тесногръди идиоти и идеалисти.
И от фалшивите фондацийки ми писна. Ето, загрижните, моля четете надолу и разберете, че това е положението с тая котка веднъж завинаги. Спрете да ми пишете глупости, забравете ми мейла и телефона и ако нямате намерение да прибирате котката у вас не ме занимавайте със себе си. Вашето мнение не ме интересува, честна пионерска!

Демек – ако решиш, че не те кефя, кажи си IP-то да те банна от блога си и ходи у лево.

Най напред – моментното състояние на котката , понеже нали толкова хора се интересувате:

Котката:

  • си търси Дом.
  • не е женска, а е мъжка.
  • не става за дворна котка.
  • е кастрирана.
  • не е напълно здрава. След време е вероятно да се размести сачмата и да се парализират задните крайници.
  • има нужда от нов преглед. За точен медицински статус трябва да иде, за да имаме актуално състояние. При последния преглед ми казаха, че си е добре. Ще ходим на преглед, когато отидем.

Относно домашните навици, котето:

  • е с отлични хигиенни навици! За котка, взета възрастна от улицата е изумително, че никога не е направил беля извън сандъчето – от първия ден, с раните, стреса и всичко! идеално свикна къде да ходи без никаква намеса от моя страна. С извинение – правим изключение, че се опикават, когато се бият с моята котка, но според мен целта му е не да пишка по мебелите, а да напикае нея с цел изразяване на надмощие.
  • се мие по пет пъти на ден, до степен козината и да е мокра на пипане – искри от чистота 😀
  • в началото пускаше тонове косми, но имам чувството , че със скъпа храна и много ресане напоследък космопадът е намалял драстично.

Характер:

  • Котаракът е супер дружелюбен – преди налиташе да дере по лицето на хората, дереше по очите нощем, но сега вече не го прави. Сега спи кротко по цяла нощ, а ако има човек в стаята денем се лепва като гербова марка и се натиква в ръцете му за да се гали и мърка 🙂
  • Много обича да води разговори , понеже е от типа “приказливи котки”.
  • Супер игрив е, тича и скача непрекъснато и си играе с каквото намери, но най-обича от онези най-най-малките плюшени мишки в зоомагазините. 😀 😀 😀
  • Има проблем с храненето – яде твърде бързо и не дъвче , за това накисваме храната, защото иначе я повръща. За цялата година прогреса е, че яде 3 минути, а не 60 секунди. Мерим храната с домакинска везна, понеже може да яде докато има. Прецених, че ще се храни два пъти на ден, просто няма как да осигуря 6 хранения, тъй като няма кой да ги администрира ежедневно. Надявам се с времето да разбере, че може и да яде по-бавно.
  • Не можах да го накарам да си точи ноктите на специално място – скъса всички мебели, не зная дали това може да се възпита у една котка. Нашата не прави така.
  • ! това лято уби един гълъб на балкона – никога не ги оставяме сами без наблюдение по балконите, но едно моментно разсейване доведе до това, че удуши гълъба и го уби. Нашата котка никога не е успявала да примами гълъб. За мен това значи, че котаракът е в добро състояние.
  • Едновременно наивна и нагла котка е, което е някак смешно. Краде храна от масата, ако види, че взимаш и ядеш. Но не се качва да провери има ли храна ако не е видял, че в момента взимаш храна от там. Нашата просто не го прави.
  • Вие и плаче на сън. Нашата понякога мърка или хърка, но никога не вие. С галене и говорене воят спира, но само, когато котката се събуди. В това виждам два проблема

-първо: спи като пън и трудно се събужда,
-второ: доста е стряскащо да се събудиш от бесен вой по нощите и да установиш, че котката има кошмари.

  • Не е подходящ за семейство с малки деца, тъй като има навика да спи на лицата и вратовете на хората.

Обобщено,това е един прекрасен абсолютно нормален котарак, чудесен домашен любимец и приятел, всеки, който го вземе ще е невероятно щастлив с него!

Край на кратката версия. Ако нямаш време да ми четеш мрънкането не чети надолу. Порадвай се на сладичките снимчици  и върви по пътя си.

Хора, като “спасявате” котка или куче, натрисайки го в чужд дом, това не е героизъм а идиотщина!


Страшно ми е болно от нещата, които чух по свой адрес около тая котка от Бургас.
Искам да стане пределно ясно, че не просто искам да се отърва от един натрапник, а имам причини да му търся дом. Истински дом.

 1. Маци и предистория.

Ние имаме една котка и това ни е котката, а новата, която искам да задомя, не е наша котка. Не сме искали да идва вкъщи и не сме се молили да остава. Направили сме съзнателно избора си, взели сме бездомна котка, макар, че искахме “маркова”. Преценили сме, че можем да имаме само една котка. Не можем да вземем втора за постоянно.

Ще опитам да обясня. Преди три години баба ми почина. Реших да подаря на майка ми котка. Преди години хипотетично си бяхме говорили да вземем сиамка или руска синя, каквито котки сме имали когато съм била малка. Понеже тогава нямах средства да купя котка от развъдник, взех на своя глава Маци по една обява. И тя е била бездомна, после не я били искали вече. Познато, нали?
Оказа се, че Маци е гледана с немска овчарка, която вероятно я е тормозила. Котката е безумно наплашена, когато я взех се кри една седмица в гардероба без да яде. Когато започна да излиза я подарих на майка ми тържествено за рождения ден.

Мина време и постепенно Маци стана темата за разговор между трите поколения вкъщи, стана душата на къщата.
Happily ever after, ще кажеш.

 2. Кити

И тогава дойде Кити – котката със сачмата от Бургас. Искам да уточня, че аз нямам абсолютно никакви заслуги за спасяването.
От улицата в локва кръв я вдигнаха някакви бургаски девойчета, едното от които познавам.
Лекарите в цВК безвъзмездно се грижат за всичко, ваксини и т.н., аз само храня и гушкам.
Поела съм отговорност само за това докато котката е у нас да има редовно достъп до болницата, да е нахранена и да не и липсва нищо, но това не е героизъм.

Моето е наглост, казаха някои, понеже вече искам котката да поеме по пътя си.

Героизмът е на момичето от Бургас, което намери котето и го донесе сама с автобуса чак от Бургас – 500 км. кошмарно пътуване с виещата котка в клетката, опасността да я свалят в нищото, ако котката не млъкне и кошмарът да умре по пътя.

Звъни ми тя един ден – октомври ли, ноемвли ли 2012 – и през сълзи разказва как с нейните приятелки намерили пред блока простреляно едно от котетата, за които се грижели от блока. Кити. (Даже знаели кой е виновен, но полицията им теглила една, а комшиите били вдигнали ръце. ???!). Стояло котето в агония цялата нощ, понеже не можели да намерят лекар, който да не иска пари, после не можели да намерят транспорт. Намерили те лекар накрая, намерили транспорт и лекаря казал, че котето няма да оцелее. Да , ама не. То не се предало и тогава лекарите се свързали с ЦВК, понеже те имали апаратура да извадят сачмата. От ЦВК казали, че ако се донесе в София ще го поемат безвъзмездно, понеже нямало такъв случай – сачма в сърцето и да е още живо, било много интересно.

И така, тя помоли да поема котето тук в София – да го водя за операции и прегледи.

Аз първосигнално приех, но при изричната уговорка да си го вземат после обратно, тъй като:

  • – не искам втора котка на този етап;
  • – няма как да търся дом на котката;
  • – нямам познати във Фейсбук и ежедневието ми не позволява да се занимавам с подобни дейности. Да не говорим, че съм човек с всецяло противен характер и адски се дразня на 50 безсмислени поста от типа “миличкото” под всяка обява за бездомно животно. Дарявам пари редовно, но нервите ми не издържат да се включа в кампаниите.
  • – нашата котка – Маци- не понася хора, камо ли други животни;
  • – в онзи момент започвахме с договор с фирма (вече подписан) голям основен ремонт (говоря за къртене на стени) в апартамента и не беше удобно да имаме и болно животно. Уговорката беше котката да остане само две седмици след операцията. Наложи се да променим графика на майсторите за да може в първите дни да няма външни хора и шум вкъщи.
  • – нашите са предостатъчно изнурени от умрели мишки, хамстери, зайци, рибки и всякакви кратко живеещи пухчовци и ревнаха в мечи хор като им сервирах новината за нашата гостенка.

И така, известено за условията, момичето се натовари с котката на един автобус и ей ги в София.

3. За добро или зло

В ЦВК котето седя около седмица, закрепиха го. За добро или зло лекарите решиха, че не е нужно да се оперира , понеже сачмата се капсулова добре. Върнаха ми го с уговорка следващите няколко месеца!!! да го водя на прегледи по график.

Еднолично взех решение, че Кити от Бургас ще остане вкъщи докато лекарите не кажат, че прегледите могат да се правят в Бургас , без да се налага котката да пътува 3пъти годишно по 500 км. специално за да ходи на контролни прегледи в ЦВК.
Естествено това доведе до множество конфликти, понеже от начало излъгах у нас, че котката ще стои у нас една седмица. Беше ми напълно ясно, че няма как да е седмица, но разчитах на принципа, че е “по-добре да се извиняваш, отколкото да питаш “може ли””.
Опитах се да помоля някой познат да вземе котката у тях, поне докато мине къртенето на стените, но вече споменах, че аз подобни познати нямам.
Наложи се да остане у нас.

От ЦВК предложиха да я оставя там, но тъй като нямаше належаща причина – нали беше само за прегледи – реших, че е по-добре да не заема място за истински нуждаещо се животно, а и сметнах, че ще е по-щастлива в домашна обстановка.

И така по средата на ремонта жонглирахме с котките из стаите – едната страхлива, другата болна. Опитвахме се хем да не се срещат, хем да не им пречат майсторите. Ремонт, в който майсторите се събразяваха с домашните животни и пазеха тишина в часовете за хранене. Майсторите умряха от смях, един дори се разплака от мъка, когато чу историята на котето.
Сътветно ремонтът се проточи и по-дълго от планираното и излезе по-скъпо, но пък животните почти не разбраха какво става. Дори и да я нямаше Кити същото щеше да се направи и само за нашата котка, така, че Кити не е фактор.

4. Съкровище

Котката дойде с името кити. Нашата се казва Пикла и и викаме Маци. Някак е тъпо да имаш две котки и двете да се казват “котка”, за това новата котка получи ново име. Schatz (значи съкровище на немски) Тя не беше свикнала в домашна обстановка, виеше и обикаляше по цяла нощ.
Шаци съсипа всички мебели и налиташе да дере очи и лица, мъркайки оглушително – признак за голям стрес. Въпреки това държеше да е непременно гушната, ако има човек в стаята.

С моята позната се чувахме доста често по скайпа, да види как е котето. Чакаше с нетърпение да си го получи обратно. Не искала да го дава на никого, не можела да го даде на непознати хора.

Оказа се, че новата котка има краста в ушите. Това допълнитено влоши отношенията вкъщи, понеше се наложи и двете котки да се третират против крастата, защото имало вероятност и нашата да хване. Лечението беше бързо и успешно и вече и помен от краста няма.

Медувременно всички у нас се привързаха към новото коте – тогава мислехме, че е женско и че може би, ако се кастрира, с Маци (кастрирана) ще се разберат някак. Беше ми много тежко да гледам как нашите се привързват към животно, което може да се влоши всеки момент. Баба ми почина в болница, където от начало не я искаха, понеже била “неперспективен пациент”.

Представи си ситуацията – сега, домъквам аз това коте, което в началото никой не го иска и аз обещавам, че е за седмица само, след което те вкупом искат да го задържат и трябва да ги убеждавам да не се привързват, понеже хората в Бургас си го искат и чакат да си им го върнем.

5. Шацкатраз и Мацкатраз

Да уточня – двете котки спят в различни стаи, имат отледни панички и тоалетни. Пускат им се печки и парно ако е студено, лампи да не стоят на тъмно, дори да няма хора в стаята Искам да кажа – не ги лишаваме и пренебрегваме, те са членове на семейството.

Понеже общите територии са общи, стаите на котките са спалните моята и на майка ми. В останалите стаи котките се пускат под режим ” Пускам Маци/Шаци” а другата котка се прибира или изолира в друга стая. Същински Алкатраз.

Опитвахме се да ги запознаваме, опитвахме се по всякакви начини:
– мрежи на вратите на стаите, комарници по балконите
– да се душат, но да не могат да се сбият.
– държане гушнати часове на ред в една стая, галене ..

Резултат – никакъв. Стоят, гледат се през комарниците и се “псуват”.
При среща имаше кървави битки, топки оскубана козина и опикано из къщата.
Маци опикаваше където скоро е лежала другата котка и т.н. , дори се изака в къщичката, с която Шаци пристигна.

Аз и преди съм имала две котки и претендирам да мога да различа кога ще стане и кога няма да стане.

6 .Временното се оказва постоянно…

Мина известно време, прегледите се разредиха до един на няколко месеца, аз се успокоих, че котето е закрепено и се обадих в Бургас да кажа, че мога вече да им го закарам обратно.

Ето ти Изненада !!! те били мислели , че аз съм щяла да задържа котето! Обясних, както обяснявах непрекъснато и по скайп през цялото време, че въпреки, че всички вкъщи искат да задържим котето просто няма как да стане.

Моята позната ми каза, че не можела да вземе котето, понеже техните я били излъгали !!!??? и не искали котето у тях. Дядо и бил болен, нямали място. Можели да го вземат, но само временно. Много съжалявала.
Временно?!

Със сачмата в сърцето да пътува още 500 км. ВРЕМЕННО?!

Вероятно както техните са излъгали за взимането обратно, така щеше да намери котето на улицата някой ден като се прибира от училище.

Сега, аз съм на 30 години, тя на 18. Стана ми ясно, че съм се подвела по акъла на една тийнейдрърка твърде лекомислено и логично се изпокарах с нея.

Надявам се това, че е загубила в мое лице един приятел заради тая си постъпка да я научи на повече отговорност в бъдеще.

7. сто тояги …

Последваха скандали из Фейсбук и форуми. Аз пишех периодично за развитието на котката след всяко посещение при доктора.
Може би тогава трябваше да ми светне.
Ама защо съм пишела, че имала краста?
Ама защо съм казала, че къса мебелите ?

Никой нямало да иска котката!

Е, да лъжа, че да ми я върнат ли?

Ситуацията е противна, понеже и нашите в началото не искаха котето у нас – наложих се. Явно тя няма как да въздейства на техните. Многобройните хора, предимно от Бургас, които тогава следяха случая из форумите ме заляха с лични съобщения и имейли, жалко, че не ги пазя!

Те, мъдрите и справедливите ме обвиниха, че съм несериозна, искам да се отърва от котето, доводите ми са мижави и като цяло съм пълен идиот.
Те котките били социални животни, имали нужда от другарче.
Нашата котка щяла да свикне (?!?!?!).
Имало много по-спешни случаи за осиновяване, къде съм се бутала и т.н.

На чужд гръб и сто тояги са малко, нали?

Никой, ама никой няма да търпя да ми обяснява, че съм длъжна или виновна, че не искам Шаци у нас.

Почувствах се адски засегната, все едно съм пускала обяви “доведете ми бездомната котка от пред блока си! ” и после съм се отметнала. За това вече не сме си дори познати с девойката.
Тя може да разкаже нещо друго, от моята страна истината е това.

8 . Злото идва с изненади

И така, котето остана трапосано у нас.
Макар, че го искат за постоянно, нашите адски се мъчат с режима и с това, че нашата котка се стресира толкова много.
Нямаше как да НЕ им кажа, че котката ще остане докато остане.
Съответно сега, когато кажа нещо, никой не ми вярва, в стил : “ти и за оня котарак отатък така каза” и т.н.

Естествено, всички разбираме, че то животното не е виновно.
Нямаше къде да го дам, нямаше начин да иде на улицата. Това е един спасен живот, една невинна душа, която зло никому не е сторила, как трябваше да постъпя?
Тайно се надявах в Бургас да се сетят, че постъпката им никак не е правилна, и че ще се вземат мерки Шаци да си намери дом.
Но не – не ми вдигаха телефона по здравословни причини, абитуриентски балове и незнамкво.

Злото не идва само. През март 2013 ми се наложи да постъпя в болница. Лежах един месец на легло, за това ремонта се прекрати за момента. Реших да взема мерки, тъй като котето трябваше да си намери дом.
Кастрираха го и тогава за изненада се установи, че е имало крипторхизъм, за това е изглеждало, че е женска котка.

Ако не са го простреляли, та да умре в мъки, е щяло да хване рак и да умре в мъки.

9. Когато му дойде времето

Тогава дойде лятото и не ми се занивамаше с котешки драми, казах си – спасиха ми живота, да се освестя малко, ще дойде есен, ще го мисля.

През това време писах с молба за помощ тук и там, фондации, организации. Все ми казваха “прати актуални снимки, иначе как да помогнем!”. Абе Хора!
Котката има 5 нови и 5 стари снимки, това е достатъчно. Звучи несериозно така настоятелно да ми се искат снимки – тя котката не се променя всеки месец, нали? Да не би да е поп-фолк певица, че през два дни да е с нов сурат?

Фондацийките  били само двама човека, само две жени , без кола били, претоварени били, не били длъжни били.. Ама да съм направела снимки, ама да съм направела страница във Фейсбук. Абе хора, да не ви искам пари или да ми изперете гащите?! Вие САМИ сте се написали, че сте фондация, и сами тръбите насам-натам, че помагате на котки и кучета и т.н. Не ви звъня за да ми дадете 5 лв., че да се държите все едно искам да ви дам котката да си я трошите в главата!

Е мерси, много сте мили, че пуснахте обяви, наистина! Ние с Шаци сме трогнати от вашето внимание!
Отвреме на време някой загрижен гражданин ми иска снимки, едва ли не за доказателство, че котката е жива, обаче нито една обява не съм видяла, никой реално не е попитал с тая котка справяме ли се, всичко на ред ли е! Аман от лицемери!

Защо фондации? МИ ДЕ ДА ЗНАМ ЗАЩО! Понеже така се правело, понеже те се бият в гърдите как помагали на толкова животни,  за това съм ги търсила. Човек като му се прецака колата отива на майстор, като киха ходи на лекар, явно обаче като му натресат някой помиар няма смисъл да ходи да разпитва разни фондацийки.

След кастрацията нищо в отношенията на двете котки не се промени. Нито в поведението на Шаци. Аз се надявах като изчистим и измием цялата къща 5 пъти и се сменят покривките на мебелите и килимите двете котки да се поддадат на опитите за сдобряване, но не, твърдо не проявиха такива намерения.
Затворническият режим продължава и до днес.

10. За финал.

О, ти чете чак до тук! Благодаря!
Не се сещам какво можех да направя по друг начин че нещата да не стоят така в момента. Може би трябваше да откажа да приема Шаци у нас и да намразя себе си. Или не?
Чувствам вина:

– понеже не овладях ситуацията в началото и продължих да се нося по течението по ред причини за мен съществени, но като цяло преодолими.
– понеже не желая Шаци да остане у нас. Точка.

Котаракът стои сам по цял ден, или ако го пуснат нашите да ходи насам-натам, то е за част от деня, под наблюдение. И тогава другата котка се затваря и заключва. Това означава, че голяма част от ежедневието на Шаци или Маци е спане сам в заключена стая.

След работа пък също нямам време да му отделям пълноценно внимание. Може да ти се струва прекалено, но ако котките имат и капка разум, Шаци много добре ще знае, че е е “на гости”.
Да вземеш котка значи следващите минимум 15 години да знаеш с какво ще я храниш, къде ще живеете, да знаеш, че сте заедно и това е.
Котката не е мъж да се разведеш или дете да го оставиш на баба му.

Д-р. Георгиев каза, че след време е вероятно да се размести сачмата и да се парализират задните крайници. Каза, че това е нелечимо. Горчиво съжалявам да го кажа, но аз нямам желание да гледам такава болна котка където и да живея.

Тепърва имам да създавам дом и семейство и просто нямам никакво желание да имам и котка-инвалид. Просто не желая. Може да съм най-лошия човек на света но не желая и това е.

11. Ангели

Трябва да си ангел небесен да знаеш, че прогнозата е толкова кофти и безкористно да осиновиш такава котка.
Но такива хора има.
И аз не съм от тях.
Аз мога да галя да храня, да гушкам и да успокоявам нощните писъци, но не съм ангел.

Не зная дали някой, който и да е, би взел Шаци с тази диагноза.
Зная само, че той прекарва оставащото си време в спане по цял ден сам и затворен, под непрекъснато наблюдение и контрол. Колкото да се стараем да не го ограничаваме и двете котки са на военен режим – те го усещат, ние също.

Не смятам, че Шаци трябва да живее по този начин .
Макар, че го храним със скъпа храна и е на топло и спи гушнат и го решим и галим когато сме вкъщи, той не е свободен, така, както трябва да е свободна една котка в дома си.

Ето защо , с всичко това на ум, аз искам да го дам на отговорни хора, за които той ще бъде Единствената котка, Тяхната си котка, ще го обичат и ще се грижат за него, той ще “Си е вкъщи” и ще е Щастлив.
Единственото, което Аз искам е Да зная, че котаракът ще може да разчита на тях. Че хората , които са го взели са информирани, и ако страшният момент настъпи, те ще го изпратят с достойнство, а няма да го оставят в кофата. Временно.

Осъзнавам каква отговорност съм поела към Шаци, и дори и да не го искам у нас просто не мога да го дам на първия срещнат. Може да променя ежедневието си, но няма да метна котката на улицата, да я държа гладна, на студено и болна.

добави

Spam protection by WP Captcha-Free