20.11.09 @ 4:51 PM

от GattaNegra

Щото хапе.

19.11.09 @ 5:37 PM

от GattaNegra

Тъпо ми е, защото уж съм заобиколена от много готини хора в офиса, а все намираме за какво да се скараме. Няма начин да се сприятеля с никого. Просто не умея да се сприятелявам.

Приятели имам наистина много малко. И как да са повече, като аз или се покривам и никъде не искам да излизам, или не уцелвам изобщо момента да искам да си общуваме. Те може и да са ми най-добрите приятели, на които мога винаги да разчитам, но са твърде абстрактни.. Всеки е много зает и погълнат от собствените си проблеми.. Няма време да се видим просто така.. Не мога да търся хората само когато имам проблем. Или мен да търсят само по работа.

Наистина ли така е направен света?

Работата ми е прилична. Може и да е за стотинки, но не чак жълти… И все пак..

Всеки търси повече от това, което вече има.

Уж бяхме най-красивите и най-прекрасните, а вече н можем да се гледаме. Като погледнеш назад-нищо. Няма спомени, няма нищо смислено. А и напред нищо.

Как стана така? Или може би никога не е било по-различно, а само така съм си мислела?

Трябва да се стегна и да спра да обръщам внимание на несправедливите и нечестни неща. Няма смисъл да се увесва нос.

Само че ми е студено и самотно…

Три котки,луна и бухал.

Може и да съм сама в тъмното, но котките ме пазят, а бухалът лети напред, за да разузнава. Слънцето все някога ще изгрее. Докато дишам – ще се надявам.

♦ вземи връзка ♦ 2 коментара

Аз доволен

в: Today •

18.11.09 @ 11:19 PM

от GattaNegra

Имах монитор. Подарих го преди няколко седмици.
Той си работеше, ама не го ползвах.
Днес пък подарих един компютър, който също не ползвам. Размених го по-точно-за един дето прави въртели и не ще да ще.
Дано е полезен там, където отиде.

Не че ме е хванала някаква…
Просто така. За да е хубаво.