Изгубих си пистолета? (кошмар)

в: I Me MineСънища

24.02.15

@ 1:16 PM

от GattaNegra

Сънувам аз, че ще ни нападат пак индианците.

Всичко из стаите е разместено, събрано на купчини и здраво опаковано в тежки денкове, да не го отмъкнат. Миналия път нищо не бяха откраднали, дано и този път е така.

Опаковам си бижутата и ценностите в стария калъф за контрабас и навирам пушката в един намаслен парцал в твърдия калъф от теодолита, за да я нося по лесно?!

пълен текст »



Психарски сън номер незнамиаз този път с respawn

в: I Me MineTodayСънища

01.02.12

@ 4:32 PM

от GattaNegra

Сънувах мега психопатското нещо.

Трябваше да ме убият два пъти. Аз можех да се съживя общо три или нещо такова.

Обаче вторият път не успях да умра.

Стреляха ме с и ме раниха с нож, но не стана, и се отказахме. Май се уплаших, че няма да се съживя повече и останах с раните, а те бавно заздравяваха.

Второто умиране се налагаше, защото първия път не се бях съживила правилно, или нещо такова. Но беше задължително. И се събудих с мисълта " Е какво, и сега така ли ще си остана?"

Самото умиране на сън беше много особено.. Не си го спомням като усещане и адски се радвам за което.



Три странни съня от тези дни. Лисици, котки, тоалетна хартия и козметика.

в: Сънища

06.11.11

@ 9:48 PM

от GattaNegra

Твърди се, че по сънищата на човек може да се разбере твърде много за него самия, за бъдещето и изобщо това и онова.

Не зная това доколко е вярно, но определено сънувам откачени неща.

Тези дни сънувах:

Сън I:

Това ми е най-кифленският сън евър 😀

Сънувах, че съм си поръчала един спецален крем (това отговаря на истината – наистина си бях поръчала един), обаче когато отидох да го взема от аптеката ме препратиха на друго място. Там се оказа, че кремът не е този, а един друг, Американски, и не струва 16 лв. колкото онзи, който бях поръчала, а 1529 лева (нещо такова беше, не помня точното число.)

Бях изпаднала в потрес, понеже нямах намерение да дам толкова пари, но пък ми бяха направили персонална услуга да ми го доставят.

Отгоре на всичко в аптеката ми обясниха – вече на яве, че няма да ме огрее, понеже в момента не го внасят тоя крем изобщо. 🙁

Сън II:

Аз съм котка, или лисица, или нещо по средата – не си спомням, и се промъквам в един склад, в който има и пилета. Сънят беше много детайлен, имаше стари щайги, паяжини, каци от зеле, саннъци и бурета – като в Diablo. Попаднах там през някакъв отвор на тавана, с цел да открадна пилетата, но не успях да изляза. От някъде дойдоха хора и тръгнаха да ме преследват. Точно преди да се събудя си спомням, че исках да им кажа, че уж без да искам съм попаднала там, но после си дадох сметка, че не съм човек и няма да ме разберат.

Много странно беше когато се събудих, че съм се сънувала като друго нещо, а не човек.

Сън III:

Това пък вече е убер идиотско.

Офисът ни вече не беше както е, а представляваше един адски тесен коридор, в който бюрата бяха под ъгъл, като на някой от по- подредените паркинги.

Компютрите заемаха цялата стена отдясно, бучаха неимоверно, а шефът се кефеше, че нямало да даваме пари за климатици, защото компютрите били поддържали постоянна температура.

Освен това се размотаваше наоколо с едно руло Bellana ръка и мрънкаше, че сме хабели прекалено много тоалетна хартия.

WTF!



Епично

в: TodayОфисниСънища

19.03.11

@ 6:23 PM

от GattaNegra

Седя си аз вчера в офиса и искам да видя прогнозата за времето. Без да искам обаче попадам ма новините и в тоя момент започва последното парче на Китаро от  OST на Heaven & Earth.

Заглеждам се в новините за секунда и какво виждат очите ми:

“Пролетта на екватора на Титан идва с метанови дъждове”

“Народът заслужава хляб, а не пепел!”

“Свръхновите били съюзници с тъмната енергия”

Примерно.

И още такива имаше, но след като седнах да пиша звънна и телефона и ми  отлетя момента.

А колежката ми от сутринта разправя за някакъв астронавт с когото се била запознала.

Тези дни четох разни неща за звезди и планети.

Поантата е, че изведнъж докато си стоях на бюрото и четях поредния безумен имейл от изкукал потребител изгубих чувството си за реалност.

Почти както, когато си седя и си пикая посред нощ и изненадващо се запитам аз дали съм наистина в тоалетната?
Дали случайно не съм си в леглото и само да сънувам, че съм в тоалетната, и изобщо в чие легло съм?
Доста стряскащо.

Та така и сега – изведнъж се пренесох в някаква Лем-Стругацко-Аззимова история, в която хората пътуват от един астероид на друг за да отидат на работа, сутрин се гледа прогнозата за времето поне за две планети и докато си пиеш кафето в совалката внимаваш да не се олееш, понеже идиота от Пер-Nk3 кара като арабин в пустиня, а русата мацка от RCe-14, която уж трябва да въвежда и извежда хората по вревме на кацане те блъска с хъблока си всеки път, когато минава покрай теб. Да се чудиш свалка ли е, или има да сваля килограми.

Замислих се какво ли ще е да се налага вместо да ходи дядо ми до Кирков за евтин праз, да лети до JpZr-231 за да купи евтини незнамкаквоси за сложи-масичката.

Всъщност си прекарах цялото слушане на това страхотно парче в подобни размишления и се чувствах, все едно съм другаде.

 

 



Созопол е в моите сънища!

в: TodayСънища

13.05.10

@ 11:50 AM

от GattaNegra

Тази година Трябва да ида до Созопол. No matter what!

Писна ми да сънувам Созопол.

Тоест аз до сега не знаех,че това е точно той, но сънувам фрагменти от някакъв морски град непрекъснато.

Понякога няма име, понякога е Созопол.

Сега снощи се събраха и зная, че сънувам Созопол.

Но вчерашния ми сън бие всички рекорди на идиотщина.

Вероятно е плод на снощните събития  (висяхме в Кривото до 4, аз неуспешно се опитвах да се напия – за пореден път, само хабя алкохола … един идиот взе да снима наляво-надясно и щях да го претрепя, а разните елементи от компанията даже не простяха достатъчно… ) ..все пак ми писна да сънувам Созопол такъв, какъвто не е!

***

Мотаем се ние по площада – тоя пред пощата в Стария град. Само че в съня ми той е ОГРОМЕН. Мотаейки се стигаме до изложба от миналото и бъдещето -това и друг път съм го сънувала:

Застинали фигури в разни превозни средства, като фокусът е върху машините.

Батмобил, танкове, ракети, една замразена- буквално замразена и скована от скреж изглеждаше – синя кола, летящи чинии, смачкани останки от коли и други.. Изложбата беше на (?) макети с естествена големина, някои от които доста реалистични и плашещи. Експонатите показваха особени машини, или митологични такива, футуристични проекти на невъзможни коли, амфибии…

Пътят между тях – наклонен и хлъзгав.

След това започнахме да бягаме от някого. За това вече нямам спомен.

Бягайки аз се откъсвам от компанията и срещам един друг познат (не казвам кого, да няма припаднали, нищо, че е само сън..). От дума на дума и от век на век се озоваваме в къщата му. Някакво супер екзотично място – oldstyle шик, не мога да го опиша. Абе  много яко! Имаше дърворезби и камини, картини в златни рамки, огромни маси…   Озоваваме се, разбира се (От какво се разбира бе? От естеството на кошмара?…) в някакво огромно легло, цялото в орнаменти и ковано желязо, с жълт балдахин от нещо супер ефирно, бродирано с огромни лилии.. Не, екшън не е имало – говорехме си нещо. По-точно разказваше ми той нещо супер интересно, само дето не помня какво точно. В един момент аз забелязвам един паяк – огромен и ярко зелен -в брадата му. Посягам да го махна и се оказва, че там има още три същите. А той:

– “Не ми ги пипай, остави ги да си лазят, аз така се изрусявам!”

Шок и Ужас!

През това време из къщата изведнъж защъкват разни хора и започват да се питат коя съм. Оказва се, че къщата не е точно къща, тоест тя му е втората къща, и освен това е резиденция или нещо от сорта. Това бяха като че ли слугите. Пича е преследван от папараци. Гоним някакъв тип да му извием врата из паркчето пред централния плаж на Стария Созопол.

Накрая го хващат ченгетата и му осветяват лентите, защото бил незаконен.

Изведнъж се озовах пред една сергия с картички и в тоя момент се събудих в студена пот, зъзнеща, защото в стаята като че да беше под нулата!

We – the ppl what were with me started running from something frightening. I do not remember details here.

. Running i got away, lost. I met Ananas. Talking about i do not remember what we just appeared in his home. A very very strange, fancy place.

oldstyle = Old wooden furniture , old fireplaces, old mantlepieces, old and huge tables, goblens, paintings with golden frames, wood-carvings, strange lightbulbs. He was not he, i mean he looked like another, different person, but it was him.,

Suddenly we end in some bed, but no action, He was telling me a story, something very interesting, but i can not remember what. the fact for me in one bed alone with A -shocking. wtf.

The bed was huge, made by smithened iron, with curtains made from some very thin yellow thing with lillys embroided, very beautiful. Suddenly i saw a huge green spider in his beard. I was trying to remove it, i saw two more, then he said ” Leave them alone, they are helping me to become blond”

WTF ??!!
Then out of nowhere some ppl are crossing the room, watching me suspiciously. He says “no worries , those are my servants” . shock and fear again. He was stalked by some papparazzi. Suddenly- we are chasing a guy along the beach side alley in Sozopol, i am sure, i know that street from I was very young. There appeared some blue dressed guys and took the film from the camera, the sun damaged it. There was something more but i do not remember it. some music maybe. I saw a stall with postcards in front of me and i was just buying one when i woke up , freezing.



Хотел с препарирани глави за украса..

в: TodayСънища

06.05.10

@ 1:14 PM

от GattaNegra

Отново мега изтрещяла работа.

Ставам аз сутринта и започвам да си търся тютюна, дето съм си го купила вчера на ИББ.

И започвам да се сещам за простотиите от МИНАЛОТО ИББ.

Да де ама тютюн няма.

След това, О Ужас! се оказва, че аз съм сънувала цяло ИББ – тоест съм сънувала цяла нощ, че съм пила цяла нощ…

E.. не е далеч от истината но…

______

По рано същата нощ сънувах, че се прибирам в хотела си с един автобус. По пътя се запознх с един тип – фотограф – и трябваше да му се обаждам нещо.

Хотелът беше огромен, адски скъп и навсякъде разни джаджи и украшения.

В .. как се казва.. Фоаето имаше нещо като кафене ли, и аз не зная.

Та станах аз от там. През цялото време се кефех каква готина шапка имам. Бежова непалска ушанка – имам същата, но червена и много и се радвах на тая  че е бежова.

Не си спомням много нататък, но отново на връщане срещам типа с фотоапарата и му казвам “ехее, аз вече и на ски ходих..” Докато си търсех магнитната карта – или ключовете – забелязах, че имам и идиотско яке с 1205450 джоба…

В хотела като салонен управител работеше момичето от Кривото..

След това се оказа, че някаква моя позната е настанена в друго крило в същия комплекс.

Страшно луксозно, с някакви огромни стаи, с по пет канапета едва ли не в стая.

Аз бях – не зная защо – изведнъж с трима познати —от реалния живот дори. Минахме през нейната Резиденция, но тя спеше.

Оказа се, че тая обстановка в хотелския апартамент и друг път съм я сънувала, изобщо не мязаше на хотел.

Тръгнахме си, а аз забелязах, че по светлите и просторни коридори има витрини с .. глави накиснати във формалин. Мисля, че нямаше тела, но глави всякакви – животински, човешки, таласъмски. Имаше указателни табелки – някои съдържаха подробна справка едва ли не като от енциклопедия от кой мит е даденото същество. Не видях нито едно познато лице хаха  в тия витрини.

Някои изглеждаха съвсем живи, други си личеше, че са на по сто години…

_______________

Друг фрагмент от сън.

С познат – или познати, не помня – влизаме посред нощ в едно кафене и ще си купуваме сандвичи.

Там продавачката се опитва да украси едно нещо като малка чантичка с някакви сини ужасии, че било проект за училище ли, подарък за приятелка ли – не разбрах.

Опитвах се 15 минути да я убедя да дойде до нас с тъпото нещо да го украсим като хората с мъниста, или да ме даде да го украся.  само и само да ми продаде накрая тия безумни сандвичи, а тя ревеше ли ревеше, че било грозно.. То ту беше от плат, ту от кожа. Спомням си, че се чудех от къде да взема извита игла и щях да звъня на Червото да ми даде назаем… Не помня какво стана накрая, но си спомням досадата, която изпитвах през цялото време.



Поне веднъж…

в: TodayСънища

17.04.10

@ 9:41 PM

от GattaNegra

Ъх..

Лях…

Този е гаден..наистина.

И не мога да му измисля заглавие.

И не помня много подробности…

И така:

Днес сънувах, че с майка ми сме убили пет човека, за да скрием някаква тайна.

И ги бяхме сварили под налягане, за да се отървем от труповете.

Нарязани на малки парчета ги давахме на котките.

Елемент от съня:

Режа някакъв голям кокал на дъската на мивката. Кокалът направо сварен до омекване.

Аз си облизвам пръстите.

Имаше странен вкус – като на не добре приготвено Овнешко (миризливо).

В този сън един от станалите храна за котките беше циганин.

В съня не се споменаваше кого точно съм опитала, но ако е циганина .. дали наистина варен циганин има вкус на овнешко?

Друг елемент от същия сън:

Возим се няколко човека на една теснолинейка, на път към някакво малко място.

Теснолинейката минава през нещо като пазар (никога не съм ходила на такъв, но и друг път съм го сънувала).

С мен са баща ми, който в този сън е ВОЕНЕН (копеле, баща ми ама НИКОГА не е имал НИЩО общо с военен…ъхх..!), някакъв, дето е полицай или нещо от сорта и жена му – много красива жена (прилича на една приятелка на майка ми, дето я помня от когато бях малка) – и още някакви хора, дето не ги помня.

Клати си се значи теснолинейката през оня ми ти пазар, много мърляво място.. А аз виждам, че минаваме точно покрай един кашон, дето съм скрила пликче с кокали..

Едно куче спи наблизо.

И аз си мисля: “Добре бе .. утрепахме пет човека.. Не ми ли е гадно? Как още не са ни хванали?”.

Оглеждам се наоколо.

И продължавам да си мисля: “Е, какво пък… Всеки трябва да убие някого поне веднъж в живота си!”

Е, от тая мисъл се събудих.

Егати..гадостите сънувам…



Тикети…

в: TodayСънища

15.04.10

@ 12:55 PM

от GattaNegra

Днес сънувах, че отговарям на тикети.

Това правя по цял ден де, но защо трябва и да си сънувам работата?

Беше доста странно – много нестандартни тикети имаше.

Но се събудих с някои много добри идеи в главата 🙂



Оракул

в: TodayСънища

14.04.10

@ 2:14 PM

от GattaNegra

Сънувах егати странното нещо.

Имаше едно момиченце – не ми става ясно от къде се познавахме.

То беше уродливо.

И беше Оракул. Предсказваше бъдещето.

Разказа ми по много странен начин за новия офис.

В апартамента, който щяхме да наемаме било извършено убийство.

Там живял някакъв художник. Обаче не ми стана ясно той ли убил някого, или е бил убит.

Както и да е – тя се превърна в един познат и се промъкнахме, за да го разгледам.

Тя ми го беше показала някак си преди това – всичко беше в кръв. Имаше много хубави картини по стените, но изпръскани. Образите, които тя ми показваше бяха черно-бели, но когато отидохме на място всичко беше в цвят и нямаше никакви петна, нищо.

Просто страхотен апартамент. Изглеждаше все едно обитателите току-що са излязли за разходка.

Момиченцето беше уродливо, както вече казах – не мога да го опиша- едновременно с ръце, но само с една ръка. Едновременно  с крака, но пък само с един крак. Май му имаше и нещо на личицето, но не помня…

Имаше нещо.. абе .. странно.

Та .. спипаха ни, че сме се промъкнали и избягахме, но тя се спъна или и аз не знам и падна. Счупиха и се три пръста от ръката.

След това върху нея мина един бял микробус и и нарани гръбнака. Беше се свила като ембрион на асфалта, а аз се протегнах и отместих микробуса както си вървеше, че поне мина над нея, а не я смачка.

Секунда по-рано стоях гърбом на тротоара и се заплесвах по някак си странно появилите се от нищото чисто бели патета и зайчета. Бяха точно като от Великденска картичка, но бели като сметана.

Много странни. Микробуса я блъсна точно докато се чудехме защо няма котенца или кученца.

Тя почти не можеше да говори, едната и страна се парализира. Реших да я нося в болница.

Намерихме една книжарница, пред нея един кашон. Реших да я сложа СЕДНАЛА в него и да я занеса така. Тя всъщност беше не-по-голяма от лисица или дребно куче. Много мъничка.

А книжарницата, или издателството нямам идея, в съня ми принадлежеше на мой колега. Обаче не помня на кого.

Кашона беше от ЕДНА книга  – луксозно издание. ПАН или нещо подобно пишеше. с шарени букви. Жълто, зелено, червено. Това трябва да е било името на издателството…

Леля и се обади в това време. Забравям да спомена, че майка и почти не се сещаше, че има дете, защото я гледаше леля и.

Та леля и се обади и тя започна:

“О-о-о, лельо, здравей! Ами какво правя, паднах тука, ха-ха и си отчупих три пръста, ама нищо. След това ме прегази един камион и сега отивам в болница..”

Гледах и остатъцте от пръстите докато говореше по мобилния. Все едно бяха отрязани. Ръката и приличаше на ръка на порцеланова кукла.  Телефона и беше същия, като на мацката, дето вчера седеше на бара в Латинка…

Тук се събудих.

А майка ми в това време довтаса, и каза, че е сънувала уродливо зайче с осем крака. Били му закърнели задните крака, и ходело само на предните четири. Представих си го като странна скарида…

Ако си записвам сънищата редовно ще ме приберат на Четвърти, убедена съм!