Кофа помия

в: TodayПомия

12.09.18

@ 11:27 AM

от GattaNegra

И вместо след морето да се върна усмихната и готова за нови подвизи, аз смятам последователно да излея една, две, три … абе много кофи помия.

Явно злобата, колкото и да я криеш, си избива, та си рекох вчера – стига съм се крила. Непоправимо и мъчително е.

Съм едно злобно копеле, а на който не му изнася – хе е те там е вратата.

Ходих, видях свят, видях Морето, видях Планината, и дзвер видях, та върнах се, примирих се със себе си и тва е. Ще си злобея, майната му.

Има висок шанс да ме затворят в някоя лудница, никой никога да не ме вземе повече на работа, или да остана стара мома, ммм?

Ще рискувам.



Мийте тия ръце!

в: Todayбунищениско качествоОфисни

13.08.18

@ 10:40 PM

от GattaNegra

Мийте тия ръце!

Дори в офис средите напоследък вършее ентеро вирус ли е, салмонелоза ли е, само то си знае!

Страшно е!
Хора падат на легло!
Внезапно повалени, току преди годишния си отпуск, преди да заминат на поклонение пред моретата и планините, те се гърчат в спазми!
Миг невнимание, докато се пънат да повръщат и хоп! става им топло и приятно по дължината я на левия, я на десния крачол!
Има и по лошо!
Въртят си го в семейството и си заразяват децата, бабите и любовниците!

пълен текст »



Туба с портокалов сок.

в: I Me MineToday

21.03.18

@ 7:52 PM

от GattaNegra

И. ме посъветва да пия фреш от цитрус, като ми се допуши. Е, на, нарамила съм сутринта едно еднолитрово шише сок от портокали и го надувам.
Всъщност в офиса не ми се пуши. Изпитвам едно бледо желание да ида да запаля, но не е нещо кой-знае какво.
Проблемът е, когато съм ИЗВЪН офиса – мога да пуша по всяко време.
Вчера, например, вечерта, много се нервирах и в момента на паленето имах ясната идея, че една, пет, десет цигари няма да ми оправят проблема, нали, ма пушачът е тъпо животно. Просто палиш и бягаш, не решаваш нищо.
Никотиновите дъвки са шит.

Eй го, какво прави навика. Става 11 и 30 и аз търся да си свия цигарка.
Добре, че зарязах тютюна в колата.



Никотинови дъвки

в: I Me MineToday

19.03.18

@ 10:35 PM

от GattaNegra

И К. ми вика, че съм наркоманка. Като че ли не знам аз. Нищо, продължавай. Имам нужда – да ме е срам пред някого, когото уважавам, защото явно сама не мога да си дам сметка.

Душата ми се осмърдя от тия цигари. Имам чувството, че ако една седмица само живея в планината и после се върна в тва моето вмирисано на цигари “вкъщи” ще изгоря блока до основи от погнуса. Или няма. Ма ще надушвам чорапите на комшията през стената.

И С. е права. Няма “утре”, няма тън-мън. Човек трябва да реши и да действа, не да си търси извинения. пълен текст »



Да спра цигарите.

в: I Me MineToday

08.03.18

@ 9:33 PM

от GattaNegra

Искам да спра цигарите.

Тва е мръсен наркотик, който ти изпива силата и волята, вмирисва ти душата и те кара да пълзиш, вместо да летиш.

И гладът не е толкова страшен, колкото осъзнаването на собственото ти падение.

Ще го напиша в първо лице.

Тютюнът е мръсен гаден наркотик, който ми изпива силата, вмирисва ми душата и ме кара да пълзя, вместо да летя.

И гладът за цигара не е толкова страшен, колкото осъзнаването на собственото ми падение. Тук, сега, в момента.

Даже днес станах много навреме за работа. Даже и щях да стигна навреме. Даже исках да стигна навреме.

Опитах се. Даже бях свежа тая сутрин и преди да пия кафе. пълен текст »



Все ми се спи

в: TodayБисери

13.12.17

@ 9:07 PM

от GattaNegra

Като торба на осиротяло кенгуру
влачат се зимните дни.
Не грее ли слънцето
на мен все ми се спи.

Като земя без птици,
така е тихо в ушите ми, чак даже кънти.
Не чувам ли вятър да шепне в листата,
на мен все ми се спи.

Като сърна пред фарове,
така е вцепенена душата ми.
Щом навън е студено,
на мен все ми се спи.

Не искам да слушам за ските ви,
за “пудра” и лифт и за снежни игри!
Върнете ми лятото, жаркото,
с мохитото, с дългите дни!



Това е Живко

в: So what ?Today

09.12.17

@ 3:07 PM

от GattaNegra

Това е Живко.
Живко е печен тип.
Когато сяда в заведение, Живко поздравява сервитьора, казва „моля“, „благодаря“ и „довиждане“.

Живко е мъжко момче, но освен да остави бакшиш, няма да го заболи, ако се усмихне на този, който му наси чиниите.

Не се дръж като задник, бъди като Живко!

 



2 Cellos

в: Todayконцертимузика

05.12.17

@ 2:17 AM

от GattaNegra

4 Декември 2017 – паметна дата. Завлекох се в омразната Арена Армеец (ми омразна ми е, понеже заради Цеци и Меци, дето ходят да грачат там, става егати задръстването!)

И на какво се завлекох? На 2Cellos (да бе, честно, сама отидох, не са ме карали!)

Всъщност не бях и сама даже, подложих го и него на тоз тормоз. Тук е момента да споделя, че чакахме тролей 30 минути и тролей НЕ ДОЙДЕ. Извикахме такси за две спирки разстояние, понеже 30 минути и две промени на разписанието в онлайн нещото на СКГТ някак си ни се отразиха твърде унизително. В момента се наливам с чай и аспирин и ме боли гърлото. (Не, не съм кекава, иди виси ти на едно място 30 минути в тая жега навън, после ще си говорим! (Ако се движиш е друго, ама като си висял цял ден на топло в офиса не е умно после да висиш навън на едно място!))

Но да разкажа за концерта.

Малко закъсняхме, пропуснали сме първите лежерни парчета, но все пак хванахме няколко. Момците се справят доста добре с класическото звучене, филмовата музика и ..Деспасито

Ей го тука, някой ако не ми вярва.

Обаче лично на мен кавърите на рок парчетата ми дойдоха малко натоварващи.

Апокалиптика са къде – къде по-добри и звученето им има живец, докато тия двамата с оркестъра си и с осветлението си …. освен това наблюдавах много дървена игра с публиката…. нещо са им били разредили ракията явно.

Не казвам, че не ми хареса, че не беше уникално преживяване, или че не ми изправиха косъма. Беше. Хареса ми, имах по-семпли очаквания.
И залата е добре, поне ми се стори по-добре от други зали, в които съм била. Че и ми е наблизо.
Обаче втори път няма да ида на техен концерт на тия двамата, докато ако Апокалиптика пак дойдат, ще ида, въпреки, че съм ходила още на първия.



Когато Утре-то настъпи

в: Today

13.07.17

@ 3:47 PM

от GattaNegra

Вчера, днес и утре

Вчера е където Днес се е родило на топло и сухо и е станало част от “в момента”. Забравено от някои, или пък незабравимо за други, Вчера е неизбежно като смъртта.
Днес е тук, сега, веднага. Не мога да чакам, нямам време днес, мързи ме днес, днес не ми е ден…
Утре ще изтрие сълзите, ще прогони умората, болката и самотата. Утре винаги настъпва – даже някои вече да не са тук, Утре ще настъпи за тези, които остават.

пълен текст »



по-стари