Туба с портокалов сок.

в: I Me MineToday

21.03.18

@ 7:52 PM

от GattaNegra

И. ме посъветва да пия фреш от цитрус, като ми се допуши. Е, на, нарамила съм сутринта едно еднолитрово шише сок от портокали и го надувам.
Всъщност в офиса не ми се пуши. Изпитвам едно бледо желание да ида да запаля, но не е нещо кой-знае какво.
Проблемът е, когато съм ИЗВЪН офиса – мога да пуша по всяко време.
Вчера, например, вечерта, много се нервирах и в момента на паленето имах ясната идея, че една, пет, десет цигари няма да ми оправят проблема, нали, ма пушачът е тъпо животно. Просто палиш и бягаш, не решаваш нищо.
Никотиновите дъвки са шит.

Eй го, какво прави навика. Става 11 и 30 и аз търся да си свия цигарка.
Добре, че зарязах тютюна в колата.



Никотинови дъвки

в: I Me MineToday

19.03.18

@ 10:35 PM

от GattaNegra

И К. ми вика, че съм наркоманка. Като че ли не знам аз. Нищо, продължавай. Имам нужда – да ме е срам пред някого, когото уважавам, защото явно сама не мога да си дам сметка.

Душата ми се осмърдя от тия цигари. Имам чувството, че ако една седмица само живея в планината и после се върна в тва моето вмирисано на цигари “вкъщи” ще изгоря блока до основи от погнуса. Или няма. Ма ще надушвам чорапите на комшията през стената.

И С. е права. Няма “утре”, няма тън-мън. Човек трябва да реши и да действа, не да си търси извинения. пълен текст »



Да спра цигарите.

в: I Me MineToday

08.03.18

@ 9:33 PM

от GattaNegra

Искам да спра цигарите.

Тва е мръсен наркотик, който ти изпива силата и волята, вмирисва ти душата и те кара да пълзиш, вместо да летиш.

И гладът не е толкова страшен, колкото осъзнаването на собственото ти падение.

Ще го напиша в първо лице.

Тютюнът е мръсен гаден наркотик, който ми изпива силата, вмирисва ми душата и ме кара да пълзя, вместо да летя.

И гладът за цигара не е толкова страшен, колкото осъзнаването на собственото ми падение. Тук, сега, в момента.

Даже днес станах много навреме за работа. Даже и щях да стигна навреме. Даже исках да стигна навреме.

Опитах се. Даже бях свежа тая сутрин и преди да пия кафе. пълен текст »



Все ми се спи

в: TodayБисери

13.12.17

@ 9:07 PM

от GattaNegra

Като торба на осиротяло кенгуру
влачат се зимните дни.
Не грее ли слънцето
на мен все ми се спи.

Като земя без птици,
така е тихо в ушите ми, чак даже кънти.
Не чувам ли вятър да шепне в листата,
на мен все ми се спи.

Като сърна пред фарове,
така е вцепенена душата ми.
Щом навън е студено,
на мен все ми се спи.

Не искам да слушам за ските ви,
за “пудра” и лифт и за снежни игри!
Върнете ми лятото, жаркото,
с мохитото, с дългите дни!



Това е Живко

в: So what ?Today

09.12.17

@ 3:07 PM

от GattaNegra

Това е Живко.
Живко е печен тип.
Когато сяда в заведение, Живко поздравява сервитьора, казва „моля“, „благодаря“ и „довиждане“.

Живко е мъжко момче, но освен да остави бакшиш, няма да го заболи, ако се усмихне на този, който му наси чиниите.

Не се дръж като задник, бъди като Живко!

 



2 Cellos

в: Todayконцертимузика

05.12.17

@ 2:17 AM

от GattaNegra

4 Декември 2017 – паметна дата. Завлекох се в омразната Арена Армеец (ми омразна ми е, понеже заради Цеци и Меци, дето ходят да грачат там, става егати задръстването!)

И на какво се завлекох? На 2Cellos (да бе, честно, сама отидох, не са ме карали!)

Всъщност не бях и сама даже, подложих го и него на тоз тормоз. Тук е момента да споделя, че чакахме тролей 30 минути и тролей НЕ ДОЙДЕ. Извикахме такси за две спирки разстояние, понеже 30 минути и две промени на разписанието в онлайн нещото на СКГТ някак си ни се отразиха твърде унизително. В момента се наливам с чай и аспирин и ме боли гърлото. (Не, не съм кекава, иди виси ти на едно място 30 минути в тая жега навън, после ще си говорим! (Ако се движиш е друго, ама като си висял цял ден на топло в офиса не е умно после да висиш навън на едно място!))

Но да разкажа за концерта.

Малко закъсняхме, пропуснали сме първите лежерни парчета, но все пак хванахме няколко. Момците се справят доста добре с класическото звучене, филмовата музика и ..Деспасито

Ей го тука, някой ако не ми вярва.

Обаче лично на мен кавърите на рок парчетата ми дойдоха малко натоварващи.

Апокалиптика са къде – къде по-добри и звученето им има живец, докато тия двамата с оркестъра си и с осветлението си …. освен това наблюдавах много дървена игра с публиката…. нещо са им били разредили ракията явно.

Не казвам, че не ми хареса, че не беше уникално преживяване, или че не ми изправиха косъма. Беше. Хареса ми, имах по-семпли очаквания.
И залата е добре, поне ми се стори по-добре от други зали, в които съм била. Че и ми е наблизо.
Обаче втори път няма да ида на техен концерт на тия двамата, докато ако Апокалиптика пак дойдат, ще ида, въпреки, че съм ходила още на първия.



Когато Утре-то настъпи

в: Today

13.07.17

@ 3:47 PM

от GattaNegra

Вчера, днес и утре

Вчера е където Днес се е родило на топло и сухо и е станало част от “в момента”. Забравено от някои, или пък незабравимо за други, Вчера е неизбежно като смъртта.
Днес е тук, сега, веднага. Не мога да чакам, нямам време днес, мързи ме днес, днес не ми е ден…
Утре ще изтрие сълзите, ще прогони умората, болката и самотата. Утре винаги настъпва – даже някои вече да не са тук, Утре ще настъпи за тези, които остават.

пълен текст »



Мила, родна, кисела… 

в: shitty serviceTodayуреди

15.06.17

@ 2:59 PM

от GattaNegra


Скоро не се бях сблъсквала с Милата родна кисела продавачка. Знаете я, нали? Фризирана или чумава, парфюмирана или лъхаща на киселко, маникюрирана или с ръце като кокоши крака, тя е вечно права, вечно кисела и страшшшно уморена. От клиенти, от поръчки, от въпроси тя проссссто ще почине от умора всеки момент. “Наще” хора са с предимство и получават добро отношение, а “париите”, тези досадници, в земята да потънат …
Този път не е продавачка, а приемчичка в сервиз за електроника.

пълен текст »



Размисли по повод значките за Бременни.

в: Today

23.02.17

@ 1:34 PM

от GattaNegra

Като научих за тази идея преди няколко дни веднагически си спомних за учителката ми по История от 21-во СОУ Ели Христова. Чаровна дама с тъмночервеникава коса и заразяваща усмивка, тя успя да накара даже моя разбунтуван мозък да седне да прочете нещо.

Имахме да пишем реферат по история, заради което преспах няколко нощи пред компютъра. В ония времена нямаше кабелен интернет, връзката с модем беше и все още е отчайващо бавна, телефонът ни беше с дуплекс, абе изобщо ..

Ярко си спомням потреса от прочетеното за концлагерите – как са тормозили хората, деляли са ги от близките им, убивали са ги по мъчителен начин. Да, направени са научни открития, но на каква цена?

И все още съм потресена от идеята да закачиш на хората значки, че да се различават от останалите. (Да, хората непрекъснато правят нещо, с които искат да се отличат, но това е личен избор, не държавна политика!) Като жигосани говеда!!!

Като тези:

Според мен тъпотията родила “идеята” за значките за бременни е огромна и ужасяваща! В ПЪЛЕН ПОТРЕС СЪМ!

Вместо това да бяха се сетили да накажат неколкостотинте касапина, които върлуват в “родилните домове” и очернят името на добрите специалисти, да бяха разнищили далаверите, злоупотребите и издевателствата над беззащитните жени, които се случват там!



по-стари